Y tu mamá también (2001)

Тийнейджърските филми като жанр са едно особено явление в киното, което може да варира в границите на посредствената комедия (в повечето случаи), но и да бъде задълбочен анализ на актуални и изначални проблеми, засягащи подрастващите и техния вътрешен свят. „И твоята майка също“ на мексиканския режисьор Алфонсо Куарон със сигурност не е познатото от жанра клише, не само, защото изследва човешкото поведение на едно по-задълбочено ниво, а защото, освен че развива темата за съзряването на личността и пътя му към света на възрастните, интерпретира някои житейски истини, като им предава собствена творческа уникалност.

Жанрът на филма обаче не казва почти нищо за съдържанието му, с което той своеобразно достига една по-различна преекспонация на мотива за порастването. И тук веднага се забелязва стиловата атмосфера на лентата, която зашеметява още с първите сцени и разбираш, че филмът не е точно този, който обикновеният зрителски вкус очаква. Другият ъгъл на пречупване е особеността на т.н. road movie, която метафорично се свързва с идеята за израстването и навлизането в зрелостта.  Наред с това, чисто визуалното внушение на филма се базира на елементите на типичния за изкуството на Южна Америка магически реализъм, който придава една необикновена дълбочина на образите.  Логично на това, хронотопът се променя постоянно, и докато героите постепенно реализират творческия замисъл на Куарон, филмът става все по-дълбок с всяка изминала сцена.

Историята започва със шумни сцени, в които двамата герои – Хулио (Гаел Гарсия Бернал) и Теноч (Диего Луна) правят секс с приятелките си за последно, защото двете момичета отиват на дълга лятна екскурзия в Европа.  Абсурдизма и непохватността на двете сцени са нарушени от глас зад кадър, който оттук нататък през цялото време ще обсъжда, обяснява и резюмира филма, ще ни занимава със страничните герои и съдбите им и ще прави своеобразни заключения. Това е похватът, който ще отвори и затвори филма в един интервал от време, ще напълни със смисъл случващото се на екрана и ще му намери точното място в контекста на познатия сюжет.

Хулио и Теноч са на 17 и са най-добри приятели. Те говорят постоянно за приятелките си, които обичат. Обсъждат въодушевено света около тях, който е пълен с хормони, шумни веселия и цигарен дим. Както следва да е логично, те току-що се навлезли в света на половите контакти и любовта, и това за момента е най-важното за тях. Те дори не осъзнават обективно силната си приятелска връзка, защото по-важно би било да говорят за момичета и да споделят сексуалните си фантазии.

По време на семеен празник тийнейджърите срещат Луиса (Марибел Верду, която навярно помните с невероятното ѝ изпълнение в „Лабиринтът на фавна“), 28 годишна испанка, и флиртуват с нея с целия стил и чар, който 17 годишните владеят. Почти на шега я канят да замине с тях на пътешествие до плаж, наричан “Устните на Рая”, без да кажат, че съвсем не са наясно къде точно да открият това място, дори и ако то наистина съществува.  Внезапно Луиса разбира неща, които разбиват сърцето ѝ. Решава, че трябва да смени обстановката и се обажда на момчетата, за да им каже, че приема предложението им. Така тримата тръгват заедно на път, в посока „Устата на Рая“, където метафорично шосето и прашните пътища на Мексико ще ги отведат до онова място в живота на човек, където ще се сблъскат разочарование, невинност, приятелство и сексуалност.

Разбира се обаче пътят на съзряването няма да бъде извървян току-така. Дръзките неприлични сцени, в които Куарон ни намигва с усмивка, са толкова съкровени и лирични, че цялата груба пошлост е заличена и няма никакво място за посредственост и елементарни режисьорски сензации. Луиса прави секс и с двамата. Първо с Теноч, а после и с Хулио, за да поправи напрежението между тях. Луиса живее като ренесансова героиня – тя търси магията на дните в пътешествието, забавлява се, смее се от сърце и говори цинизми като за последно. И това със сигурност е една от най-интересните сюжетни идеи във филма, чиято крайна реализация дава един последен житейски урок на двамата хлапаци.

Изпълненията и на тримата актьори са натуралистично реални, проличава студена правдоподобност дори в най-малките детайли от играта им. Това не са само смазаните механично проницателни погледи между Хулио и Теноч, които се разбират на секундата, но и зрялото спокойствие на Марибел Верду, която освен че прихваща стегнато връзката между двамата, им дава и един важен урок по живеене. Така невинност и импулсивни човешки страсти се сблъскват пред прага на една нова ера в житейския път на тримата. Ако пътешествието на Хулио и Теноч спомага на Луиса да развие волността на новия си живот, то тя самата им помага да разберат себе си, да се сбъскат с истинските страни на човешките връзки и да реализират поне наполовина личностите си. Между двамата най-добри приятели обаче са останали много неизказани истини и точно това е моментът, в който ще ги научат. Казусът е логично абсурден, но много искрен и праведен. Правилата, по които действа приятелството им, разбира се се основава на братска честност и подялба. Силната връзка между тях балансира между характерни лутания, но ако не си честен с другия, то значи приятелството няма смисъл и следва груба псувня.

И докато от двете страни на пътя, по който върви колата, където тримата говорят за секс, тече съвсем друг живот, а героите бавно се приближават към своята цел, приятелството се оказва не само изпитание, но и важна стъпка в крайното изпълнение на идеята, където волното гмуркане на Луиса във водите на океана ще заключи сюжета с една преносна, но буквална реплика, с която тя ще се освободи от оковите на разочарованието и сивия ежедневен живот. Тук разказвачът отново ще се включи, но думите му вече ще звучат като една завършена история за деца, които вече знаят, че ще порастнат и, че пътят, който им предстои, съвсем не е лек.

Така „И твойта майка също“ се превръща в една доста полемична класика в съвременното латиноамериканско кино, която не само се вълнува от универсалиите на човешкия дух и характер, но и от реализацията на личността по пътя ѝ към дебрите на живота. С този филм Алфонсо Куарон ни казва, че трябва да обичаме живота, да търсим себе си и ако попаднем в бездната на жестоката му несправедливост, просто да се гмурнем във вълните му. Така наистина човек би намерил мястото си в света, би осъзнал колко е значим за останалите, а точно в това се крие другото съзряване на личността, истинското предизвикателство към теб самия, към света, който сам създаваш…

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.25/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Val
    29.Jun.2010, 9:57

    Любим филм

  2. от Иво
    6.Jul.2010, 13:22

    Точно. Един от моите 50 най-любими :)

  3. от ТОП филми на десетилетието (2000-2009)
    28.May.2012, 22:22

    […] Y tu mamá también – още един от любимите ми филми. Много добър сценарий и […]

Коментирай...