World War Z (2013)

След като изгледах „World War Z“ ме запитаха „Ама и в този филм ли зомбитата просто изскачат от нищото и почват да дъвчат нищо неподозиращите хорица?“ Наложи ми се да обясня, че този вид филми не е за ходещите не-мъртви, а за ходещите с пулс и работещ мозък, който могат да загубят; че всъщност политическата и социалната критика и темите, които зомби филмите разглеждат са много по-важни от това колко литра кръв ще се пролее, колко патрона ще се изстрелят и ръце ще се отрежат. Разбира се, последва логичният въпрос „Значи всъщност ‘Z-та световна война’е рядко срещан интелигентен летен блокбъстър?“ Ами… всъщност не. Почти всички персонажи вътре са доста тъпи и плоски, действието скача наляво и дясно сякаш сме в отпуска и тур операторът иска да ни покаже колкото се може повече от забележителностите, но е все още нов и неуверен. Но хей! Брат Пит участва (че и продуцира)!

warz1

Гери Лейн (Брад Пит) е мега нинджа, който в миналото може да е тормозил стотици хора, а може и да не е, но в момента той е захвърлил черната си маска настрана и се е отдал на семейството си. Не е нужно да обяснявам защо точно персонажът на Брад Пит обича семейството си и е готов на всичко за тях, поради което не е и никаква изненада, че когато бързите лоши хора с лош дъх и остри зъби атакуват, той е правилният човек, който да се погрижи за оцеляването им. След първоначалния сблъсък, Гери и семейството му намират убежище на голям и претъпкан кораб в средата на океана. Тайната, че Гери е мега нинджа, обаче, не е никаква тайна за властите и те го нагърбват със задачата да разбере откъде е тръгнал апокалипсиса. Гери обаче казва „не“, властните хора казват „Ще се изгаврим със семейството ти бе“, Гери казва „да“ и тръгва да обикаля света, а тъй като в главната роля влиза Брад Пит, може да залагате, че именно той е единствената надежда на човечеството (независимо в какво се опитват да ни убедят сценаристите).

„Z-та световна война“ се базира на едноименната книга на Макс Брукс. Слуховете твърдят, че апокалиптичният роман на американския писател е нещо прекрасно по един брутален начин. Хората си припадали по нея, не защото вътре имало зомбита, при споменаването на които да изпадаме в екстаз и благоговение, а защото сричките по страниците изграждали нещо много повече от думи и изречения. Е, сценарият обаче не може да се похвали с такива постижения и висоти, а достоверни източници твърдят, че той е предимно съставен от снимки на Брад Пит и различни локации като Филаделфия, Корея, Израел, Англия etc. Може би е имало и концептуален арт, не знам. Всеки персонаж е изключително плосък и двуизмерен, а 3D очилата, които раздават на входа на кино залата, не помагат да открием дълбочина в протагонистите. Опитите за някакво развитие са толкова плахи, че вероятно зрителят няма да ги усети като такива, което води до странния момент, в който по-скоро много повече исках да гледам израилтянката отколкото Брад Пит, именно защото (няма спойлери) нещо се случва на нея (колкото и краткотрайно да бе то).

Но Брад Пит си е Брад Пит. Каквото и да си говорим, колкото и трагично жалък да е героят му, когато той се появи на екран, погледът на зрителя моментално се приковава в тази руса коса и прекрасни очи. Единственото, за което Гери Лейн живее, са двете му дъщери и жена му, но емоционалната връзка, която Пит успява да изгради с тях е голям плюс на фона на всичко бездушно, което го заобикаля.

Марк Форстър (а.к.а. човека, който уби всичко хубаво от Казино Роял) също осъзнава каква сила е Брад Пит, но желанието му да ни го набута (буквално) в очите във всеки един момент и най-вече в началото на апокалипсиса е довело до умопомрачителни резултати. Представям си филмовия процес по следния начин. Зомбитата нападат. Форстър казва: „Близък кадър в лицето на Пит. По-близко. По-близко. По-близко казах бе! Така е добре. Сега, моля, клатете камерата за повече реализъм, ама друсайте яко. Какво? Филмът щял да бъде пост-конвертиран в 3D? Е, твърде късно е вече. И без това малко са хората в тази продукция, които знаят какво правят“. Близки кадри, в комбинация със shaky-камера и 3D води до прекрасното кино изживяване познато като голямо, грозно петно на екрана и face-palm-ове, поради повече от една причина. Форстър продължава да дълбае в непознатите територии за него, познати още като екшъни. В общ план сцените му имат визия и идея и дори биха могли да накарат зрителя да затаи дъх за малко, но когато действието се приближи към персонажите му, за да усетим събитията по-добре, всичко става семпло, безцветно и скучно. Близките кадри трябва да бъдат забранени на Форстър или да преосмисли начина си на снимане, ако иска зрителят да има възможността да види нещо на екрана, а не просто цветове, забъркани от някакъв никакъв монтаж.

Драмите, през които самата продукция минава по пътя си до големия екран, няма да ги обсъждаме, тъй като те никога не трябва бъдат извинение ако крайният продукт е слаб, а „World War Z“ е именно това – хубава идея, която е била разфасована на сценарийно ниво и заснета неубедително. Хората, очакващи политически и социален коментар, ще останат разочаровани, защото такъв вътре няма. Хората, очакващи хорър премеждия, ще останат разочаровани, защото вътре няма и капка пролята кръв, а моментите на ужас и тревога са убити от звънящи телефони и ненужни коментари отправени най-вече към кино зрителя. Крайният продукт е посредствен екшън, чието действие е водено от тъпи решения направени от глуповати персонажи. Действията на протагонистите рядко имат значение, а кой би искал да гледа филм, който сам се обезсмисля. Единственото спасение от това да се отегчим за Z-ти път е предварителната нагласа за лек и неангажиращ филм, в който Брад Пит е единственият субект, който заслужава нашия поглед. Американският зрител вече показа, че са наясно с факта каква сила се крие в star power-а на Пит. Тази седмица ще разберем дали това важи и за нашите ширини.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.00/5 от 2 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...