Winnie the Pooh (2011)

“Мечо Пух” се гледа с носталгия по детството и онова класическо очарование по рисуваните филмчета, където усещаш визуално как линията на художника, извита и грациозна, затворена в различни форми или пусната по течението на артистичността, създава куп герои и просторни пейзажи, пълни с живот и динамика.

Анимацията пренася на екрана още веднъж приключенията на познатите ни герои с онази топлина и деликатност към малкия зрител, които по време на няколко години рисуваха и разказваха историите на Алън Милн в няколко филма. И този път традицията не изневерява на себе си. Годината е 2011 и да видиш традиционно рисувано филмче, в което няма злодеи, лошо изглеждаща сантиментална драматичност и психологически мрачни проявления, си е направо рядкост.

Излишно е да споменавам, че историите за Мечо Пух са измислени за най-малките, но носят толкова чар и топлина в заряда си, че трогват и възрастният, който като че ли все е свикнал да търси сюжети, сериозни с няколко идеи повече. Филмът разсмива от сърце, стига да успееш да го допуснеш до себе си и да забравиш проблемите за един час, да се пуснеш по течението и да си припомниш уроци, които трябва да си научил като дете. За най-малките обаче този един час забавление предлага както дидактичните си екзистенциални моменти, така и развлечение с всичките си цветове и динамика, присъщо на Disney. Winnie the Pooh е от онези класически истории, с елементарни сценарии, лесноразбираеми сцени, игри на думи, музикални ритми и детски песни, които съпровождат една цяла вселена, започнала от литературна творба, предназначена за деца. И наистина, анимацията дори и за миг не допуска опустошителната сила на злото в своя сценарий, не приема да има конфликт между добри и лоши, прогонила е всички злодеи – има само приятелство и обич.

В тази версия ще видим познати истории, организирани в няколко глави, директно прочетени от разказвача, който държи книжката пред себе си. Ще видим и вечно нещастният Йори, който е загубил опашката си, гладният Мечо Пух, който, стъпил върху един параграф, докато разказвачът чете на глас, пита дали наоколо няма мед, недодялания Прасчо, параноичния Заек, бързия и шумен Тигър и т.н. Приятелите на малкия Кристофър Робин оживяват в детското му въображение, изпълнено с чиста магия и вяра в най-светлото. Winnie the Pooh се явява като панорама на идиличното детство, където всеки малчуган се бори с важните уроци на живота, открива себе си и се осмисля като част от света, част от всички, които го заобикалят. Това детство е пълно с чист смях и безобидни игри, с трогателна наивност и много въображение.

Всичко това е побрано в рамките на 70 минути, които зашеметяват детското съзнание с динамика. Анимацията не доскучава, не прави паузи и най-важното – никога не излиза от установените граници на това, за което претендира: забавление и поучения за най-малките. Метафорично, тази история никога не напуска детската стая. И това е застъпено в един прекрасен пролог, в който виждаме статични плюшени играчки и книжка с червени корици. В един момент всичко оживява и се пренасяме в прословутата гора, където всякакви животни намират общ език и живеят мирно и задружно. Героите са дефинирани с най-първични леснотълкуваеми психологически черти, и ако очаквате комплексност на героите като тази в Toy Story например, то трябва да разберете, че Winnie the Pooh отива в съвсем други категории. Излишно е да говоря за сюжет и сценарийни приумици – всичко е толкова обикновено и създадено с такава лекота, че в един момент разказът отстъпва на доволни дози искрен смях и детска наивност, където режисьорските приумици с хитро намигване се усмихват на идеята да търсим нещо „грандиозно“. Поуките са оставени за накрая и са обобщени в няколко думи без излишъци, без сантиментални и задълбаващи фрази.

Във време, в което сме свикнали да очакваме от киното какво ли не, било то специални ефекти, 3D и невероятни сценарийни приумици, се появява един детски филм, който смело държи позициите си в духа на позитивното, забавлява и не претендира за нищо сериозно, а някак впечатлява с чиста инфантилност и вяра, че все пак нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат, когато приятелството и добротата водят човека в жизнения му път.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.56/5 от 9 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Right In Two
    25.Jul.2011, 10:02

    Мнението ми съвпада с твоето. Очарователен старомоден хумор и страхотно уважение към историите на Милн.

  2. от Иво
    25.Jul.2011, 12:17

    А аз си мислех, че ще ме обвините в инфантилна лигавщина… :) радвам се, че споделяш мнението ми.

  3. от Георги Календеров
    26.Jul.2011, 23:30

    Чак ме зариби :-) Хубава статия, благодаря!

  4. от lammoth
    6.Aug.2011, 21:05

    Мечо Пух е баннат и махнат от замундата и арената :( Проклятие :(
    Иначе Иво, забелязал съм, че това лято си на анимации и анимета :Р
    Последният абзац ме обнадежди доста, изглежда са направили нещо добро този път :)

  5. от Иво
    6.Aug.2011, 21:18

    Да, на анимета специално, ще гледам до есента да ги завърша. :) Иначе за „Мечо Пух“ ще чакате сега, а през това време ще четете якото ми ревю. :Р :D

Коментирай...