Рано или късно човек остава без време (или хайде, с ограничено такова) за музика и филми. Настъпи ли това време, неизбежно е да започнеш да се чувстваш стар и скучен, за каквато се представям и аз напоследък. И един ден идва Влади (който има нов супадупа блог за японска музика бтв), казва ти, че има нов албум на Горилаз, ти го слушаш и воала – всичко си е пак по местата.

Току виж съм почнала и да пиша в тоя блог ;)