Не знам как така не съм слушала (за) Елиът Смит преди, обаче тия дни наваксвам прогресивно. Казват, че нещата, с които прекаляваш ти омръзвали бързо. Аз все не вярвам и все така се случва – грабя с пълни шепи в началото и после гледам с досада. Хората не вярват, но досадата е могъща сила.

На единственото хубаво видео на Between The Bars авторът решил да забрани споделянето. Embedding disabled by request. Що за рикуест е този се чудя и продължавам да слушам една и съща песен за 100-тен път. Понеделник е и аз имам 2 часа до лънч (сервитьорите (и не само) ми се смеят като обява как обядвам в 10 вечерта) и ми е ужасно досадно. Разни хора отсъстват и липсват, други пък са наоколо малко повече, отколкото ми се иска да изтърпя и телефонът звъни. Ignore, reject, oops.

‘Would you be my trophy wife?’ е въпросът на деня и ‘To be or not to be’ – отговорът на всички времена. Ляляла. Someecards.com отново казват повече, отколкото показват.

Гледам разни глупави филми. Оправдавам се, че нямам време и още няма вкъщи като вкъщи и условия нямало и не знам ти какво си, но пък може и да затъпявам просто. Кой знае. Ми никой, факт.