Цецко е съсипан. Получил някакъв колет от предишната си приятелка и в него намерил малка розова книжка. Първо му станало ужасно смешно, помислил си, че тя – Снежанка е глупачка, но после се разплакал. Седял на гишето в пощата, разглеждал розовата книжка и плачел. Въпросите, съпровождащи го по време на почти двучасовото му ходене до пощата се изпарили. “Какво ли ми е пратила? Защо изобщо ще ми праща нещо? Тя какво иска от мен?” Малка розова книжка и в нея балон, а под балона най-красивите 3 букви, които е виждал. П-у-к. И Цецко издъхнал.

Цецко е счупен. Обичал да изобретява разни неща. Веднъж решил, че може да лети. Събирал пари със седмици, откраднал 2 изрисувани с орли каски от паркинга на един бар, накупил винтчета, болтчета, гайки и си направил скафандър. Цецко смятал, че неуспешните летателни опити на хилядите негови предшественици се дължали на липсата на изобретателност у споменатите. Сложил си скафандъра, затворил очи, повтаряйки “гравитацията е мит” и скочил от четвъртия етаж. Орелът спасил живота на Цецко, но не го научил да лети. Уви.

Цецко е разорен. Когато станал на 18, майка му го извикала в голямата стая с многото книги, погледнала го гордо и му връчила малък розов плик. В пликът имало банкова книжка, в книжката – сметка, в сметката – пари. Цецко бил богат, майка му доволна, бъдещето сигурно. Цецко взел парите от банката, балони от парка и Снежанка от училище и ги завел на покрива на един блок. Погледнал щастливо, извадил парите, хвърлил ги от покрива и попитал Снежанка дали ще се омъжи за него. Тя била толкова ужасена, че спукала балона в ръцете си. Цецко така и не научил причината за този ужас.

Цецко е непълен. Имал си проблем – двете му любими неща не съществували едно до друго. Като две отблъскващи се магнитчета, неговата лудост и чуждата Снежанка, така и не опитали да сключат примирие в негова чест. Опитвал се да компенсира липсата на себе си с любов или пък на любовта с гениалност, но все не успявал. Започнал да пише писмо на Снежанка, за да й разкаже, да се извини. Отнело му месеци и 27 розови листа, за да го направи. За 28-мият му трябвало и вдъхновение, но то си заминало заедно с момичето. Най-накрая заедно. Без него. Усмихнал се тъжно и затворил очи.

Цецко е непостоянен. Получил бележка за колет и засиял. “Обича ме, (не) ме обича” мислел Цецко, докато триел песните от айпода си. Тишината била прекалено шумен саундтрак на този момент. Оставил една песен, обул си обувките и усмихнат отворил вратата. Там го чакали 15 минути път и куп безсмислени въпроси. Изведнъж Цецко се ужасил. Така и не научил причината за този ужас.

Cecko is a shoulder. And it’s broken. Can you fix it?