Казва, че съм слушала твърде много гей банди. Трябва да спреш, не ти отива. Чудя се какво ми отива и той знае ли. А аз знам ли? Няма значение – гей бандите са чудесни.

Разказвам му как слушам много гей банди. Разказвам му сякаш сега съм го открила. А не съм. Изобщо не съм го откривала – друг го направи. Той потвърждава – Не ти отива.

Мисли си, че съм повърхностна. Знам защо го гледаш този филм – сексизъм е това. Грозна работа. Не ми харесваш.

Разказвам му, че ме е срам и не се харесвам. Няма страшно, ще ти мине. Знам, че всъщност не си такава. Прекрасна си.

Мисля си, че ме обича. Той понякога е сигурен, понякога не знае.

Разказва ми, че ме обича. Веднъж се колебае, друг път не ме обича.

Казва, че съм разпиляна. Твърде много мацаш, твърде малко гледаш. Кокетен минимализъм ли е това или просто мързел? Няма значение – изглеждам супер като спя.

Разказвам му как твърде много мацам и това не може да е хубаво. Така е, но не бой се. Децата също мацат и изглеждат супер дори, когато спят.

Иска да танцувам. Иска да ме гледа. Иска да ме снима и да сложи снимката на десктопа си. Ужасена съм.

Разказвам му, че не обичам да танцувам. Че не мога и няма как да е красиво. Да гледаме филм тогава.

Казва ми, че трябва да си тръгне, но не е завинаги. Да чакам. Да съм спокойна. Не вярва, че ще го направя.

Разказвам му защо си тръгвам. Че няма смисъл. Да забрави. Не вярва, че би могъл.

Молят ме да спра. Да не припомянм. Да съм тиха. Да не разказвам на никого.

Аз продължавам да слушам гей банди и не чувам. Не ми отива, знам.