Започвам с картинка, защото човек като няма какво да каже, съвсем логично няма и с какво да започне. Да живеят снимките. И такситата, разбира се, макар че от този син капак по средата на парка не се показа нито едно. Уви.

Разглеждах днес разни статистики и забелязах, че през Април по принцип не ми е време за блогване. Съвсем обяснимо, разбира се – навън слънце, радост, хора, а тук Апостол Апостол по без гащи. Естествено, че ще пропусна. Това, което си обяснявам трудно е, че Март за сметка на това явно е най-продуктивният ми (чисто блогърски, ей!) месец и тогава в общи линии се/те съсипвам от глупости. (кратка вметка – The Decemberists са невероятни) Та, тази година аха и да наруша модела, но внезапен и изключително приятен ангажимент запази нещата такива, каквито трябва да бъдат. (по-дълга вметка – една голяма част от постовете ми първо се появяват като хаотични писаници по някой лист на някоя от странните ми неизписани тетрадки) Много накъсано стана, м?

Все тая. Да решим, че бях писала. На някой да му се чете за много добрата серия ‘movies’ на тетрадките Black and White, където до ‘Duck Wars’ гордо размахва сабя главният герой на ‘The Mask of ZZzzebra’; the p-thing, което вероятно щеше да е разказ, в който щеше да се разказва за p-town, the p-word, the p-boy, the p-man, the p-nephew, the p-pi и други работи;първата театрална изява на Алекс; едни американци, които напълно преобърнаха представата ми за американски военни; Алекс, Васи и Ева, които са просто невероятни; няколко синини; 1-2 пътувания; концерта, който пропуснах; рождения ден на Веселин; рождения ден на Алън; Criminal Minds и числото 4046, което идея си нямам какво прави на листа? Мда :)