Когато бях на 4-5 имах неистово желание да досаждам на суперготините си 10-годишни братовчеди-близнаци. Постоянно им врънках да ме водят с тях на кино и те никога не го правеха. Един ден след поредната порция безрезултатно роптаене, реших да занеса въпроса до по-големи авторитети от Коки и Гошо и се оплаках на мама. Неочаквано за мен, тя взе тяхна страна. Каза: ‘Прави са, ти не можеш да четеш и за тях би било досадно постоянно да четат субтитри вместо теб’. Няколко месеца по-късно с успешната помощ на анонса на програмата по Ефир 2 и прокъсания ми буквар, аз, малката аз!, можех да чета! На кино ме заведоха само веднъж и филмът не изискваше кой знае каква употреба на новопридобитото ми умение, но пък чувството на победа беше (и си остана!) незабравимо.

Алекс е на 5. Той също недоволства от невъзможността си да чете субтитри. Ефир 2 и тяхната програма, повтаряща се по 5 пъти на ден липсват и единственото, на което Алекс разчита са букварите. Малкото човече вижда гъска, посочва уверено буквата Ъ и казва – ‘Ето тази буква, мамо, е Г!’ Ъ като гъска -

Очевидно авторите на книжката не са запознати с едиствената буква на български, започваща с Ъ. Ъски такива. Прощавайки им този недостатък, с Алекс продължаваме да разглеждаме и стигаме до поредния подвиг на асоциативното мислене -

‘Змия! З!’ уверено отсича Алекс. Да, ама не. (Следва 20 минути обяснения какво точно е усойница и по какво се различава от другите змии.) След Фламинго за Ф и Шимпанзе за Ш, реших, че описанията на животински видове са ми дошли в повече за един ден и смених книжката. В следващия ‘Буквар за оцветяване’ имаше дискриминация – Магарето беше Магаренце, Слонът – Слонче, Патокът – Пате, а Носорогът.. еми Носорог. Тук злобно бих си помислила, че вероятно не знаят умалителната форма на носорог и мисленият дуел между носороче и носорогче е завършил с 0:0. Но може пък и да не харесват носорози, кой знае.

Книжка 3, където добрата стара недвусмислена игла от моето детство бе заменена с това зелено нещо долу, което, ако не можех да чета, никога не бих познала като игуана. Приемайки, че на моите предполагаеми 4-5 години знам какво изобщо е игуана.

В тази книжка до Щ гордо седеше една риба с полуотворена уста, очакваща да се сдобие с още 3 букви, идентифициращи я като Щука.

Реших, че и тази няма да я бъде и отворих следващата. Ш като Шут и Ю като Юрган неразбиращо гледаха от страниците й. Авторите, очевидно страдащи от каквото и да е вдъхновение (да се сетят за думички, започващи с определена буква, ебати!) се бяха сетили за цели 2! думи с буквата Р. Осъзнавайки значимостта на това откритие, до буквата Р сплотено стояха Рак и Риба.

На мен ми дойде повече, а Алекс направо се отказа. ‘Хайде да си хапнем нещо и да продължим после казва’. Съгласявам се, хващам го за ръката и стигаме до хладилника, от където мило ни се смее Юриста-динозавър на Данонино.

‘Мамо, какво е юрист?’

Мама ахва безпомощно.

(И се извинява за ужасното качество на снимките ;))