2008 November | why so serious?

Archive for November, 2008

26Novthe killers – day and age

Време беше. След почти перфектния Sam’s town, изключително добрите Sawdust и Hot Fuss беше напълно в реда на нещата The Killers да се избъзикат с феновете си и да направят албум, скалъпен от случайните хрумвания на всеки един от бандата. Първият ми коментар за Day and Age беше пинкиш диско пънк лиготия. След още няколко слушания и малко повече търпение и нагласа мога спокойно да премахна пинкиш от горното. Не е останало нищо от по-твърдото звучене на Sam’s town, за сметка на това има реге втф?, някакъв псевдо поп пънк, много диско и разни други карнавални звуци. А, да – останало е и част от типичното за The Killers звучене, колкото да напомня, че човекът, който си представяте в лачени панталони и диско поза, слушайки Joy Ride (чики-чики втф?!), в крайна сметка е същия онзи Брандън Флауърс, който обяви собствения си албум за най-добрия от 20 години насам. Същия Брандън Флаъурс, по който щях да въздишам, ако бях на 15.

Въпреки всичко по-горе, сигурна съм, че това им залитане ще бъде простено в името на наистина уникалното звучене на The Killers, което няма как да сбъркате дори в отвратителната реге лигня в новия албум, заради Sam’s town и заради това, което предстои.

in music. 9 Comments

18NovКОНКУРСНИ ПРОСТОТИИ

Хяхя, днес отново опитвайки се да разчистя десетките си чернови попаднах на 5минутния разказ за един конкурс с тема от сорта на ‘Какво би накарало един бг министър да подаде оставка?’ (извинявам се, че не цитирам заглавие и автори точно, ама не ми се рови). Аз изобщо не участвах, разбира се, това май го написах, за да разсмея един приятел. Днес се разсмях сама :)

“Ще си платите за това!” крещеще побеснялата тълпа. Табели с надписи “Оставка!”, “Долу Жеромски!” и “Не искаме повече мутри!” стърчаха сред гневното кълбо от хора. Всичко това наблюдаваше на екрана, а до него догаряше тънка бяла цигара, правеща компания на чаша Пещерска Мускатова. “Това е дъното” мислеше си Стефан. Нямаше идея къде са отишли парите. Знаеше, че една част от тях се разпределя между служителите с мотивационна цел, но беше убеден, че сумата, отделена за тази цел бе по-различна. Само преди няколко месеца бяха пристигнали тези субсидии от няколко Европейски фонда. Знаеше за това от асистентката си и заместник-министъра Георги Господинов, които имаха връзка. Бяха уточнили къде отиват различните части от парите и сега, когато селяните трябваше да получат субсидиите си се оказа, че ги няма. Нямаше представа какво следва от тук нататък. Единствената алтернатива беше оставка. Оставка, това беше дъното. Оставка, оставка, оставка, оставка..

- Ставайте, че ще закъснеем.

Потърка очи и се усмихна доволно. Просто кошмар, нямаше за какво да се притеснява. Заоглежда се за часовника и телефона си и стана. Влезе в банята и 15 минути по-късно вече подреждаше куфарчето си. Беше с риза, сако и боксерки и никаква идея къде може да се намират панталоните му.

- Ами аз такова, дадох ги да се изгладят. В Народното Събрание отиваме все пак, камери има.

Тези думи излязоха от устата на същата жена, която го събуди 20 минути по-рано – Ана. Ана беше новата асистентка на заместник-министъра. Беше висока слаба жена на около 30, с дълга черна коса, стегната на опашка. Лицето й беше студено и някак безизразно – излъчване, подсилено от дългият й остър нос, който крепеше чифт продълговати черни очила. “Идиотка..” – помисли си Жеромски – “…сега ще трябва да ме виждат и вероятно познаят”. Отвори вратата на стаята и се озова точно пред рецепцията на малкия семеен хотел. Зад нея му се усмихваше силно гримирана 50годишна жена.

- Панталоните си ще искам, за гладене са дадени.

- Ама Вие не сте ли Стефан Жеромски?

- Не, не съм. Панталоните ще може ли, че бързам?

- О, Вие сте, знам ви аз! Станкааа, ела да видиш кой е спал в 3та.

- Панталоните, ако обичате, че закъснявам.

- Станчее, айде бе. Ей сега ще питаме Станка за панталоните.

От коридора, влачейки се, дойде застаряваща 40годишна жена с кърпа на главата.

- Ама това министъра ли е? Дайте да ви снимам!

- Искам си панталоните, дяволите да ви вземат! И приберете този телефон веднага!

Няколко дни по-късно Стефан пътуваше към летището, за да посрещне жена си и двете им деца, които бяха прекарали последните 2 седмици, опознавайки Истанбул. Спеше му се и се чудеше кой костюм да облече за дебатът довечера. Тогава чу по радиото – “И само във вестник “42 часа” ексклузивни снимки на Министър Жеромски и служителка на министерството по долни гащи”. Натисна спирачките рязко и затвори очи. Трябваше да се събуди, не беше истина. Запали отново колата и започна трескаво да се оглежда за будка с вестници. Не след дълго забеляза една такава и отби. Нямаше нужда дори да купува вестник – на първата страница на “42 часа” видя себе си. Беше по сако и боксерки, размахваше пръст, а зад вратата с 3ка на нея надничаше Ана по сутиен. Започна да прехвърля наум имената, на които трябва да се обади, за да потулят някак случая. Все нещо можеше да се направи, още не беше късно. Тогава телефонът иззвъня сам. Беше заместник-министъра. Лъч надежда веднага озари съзнанието му. Вдигна и понечи да каже нещо, но Господинов го изпревари:

- Имаме проблем. Парите от субсидиите ги няма.

Отново беше стигнал дъното само дето този път я нямаше Ана да го събуди. Имаше една единствена дума в главата му и една единствена възможност в действията му – оставка.

in things. 0 Comments

15Novsingle mother?

Отново искам да попитам от къде на къде съществува, а и се използва постоянно изразът ‘самотна майка’? Изобщо не мога да го приема и даже не е само заради наложената презумция, че майките, отглеждащи децата си сами са ‘самотни’. Еми не съм самотна, мерси за загрижеността. Самият израз заклеймява майките като обречени.

Оня ден се случи отново да чуя в компанията на познати нещо за самотните майки. И защото всички бяха по-възрастни от мен, аз логично потърсих отговор при тях. Защо ‘самотни’? ‘Ми щото бащите си били зарязали децата’. Добре де, в една голяма част от случаите бащите изобщо не са си зарязали децата, да не говорим, че в една също толкова голяма част майките са тези, дето са си зарязали съпрузите/приятелите. Ама няма значение – майките са самотни, щото видиш ли, имат дете и са принудени да се борят с тежкия живот на сам родител бла бла бла. Това ‘самотни’ трябва да покаже, че веднъж имаш ли дете и сглупиш ли да не прекараш живота си с баща му си перманентно прецакан? Една голяма част от майките на връстниците ми са самотни. Ама действително самотни и женени за съпрузите си от години. Обаче официално те са ‘домакини’.

И още един въпрос имам. Защо бащите, отглеждащи децата си сами са ‘сами родители’, а не ‘самотни бащи’? В България хората имат една изключително грозна нагласа да заклеймяват хората на ‘самотни’, ‘неморални’, ‘различни’ (винаги в негативен смисъл). Аз още си спомням колко срамно изглеждаше в училище, ако родителите ти са разведени и как двете момчета с разведени родители в класа ми го бяха крили с години. Също как новината, че Пешо бил осиновен се превърна в най-обсъжданото нещо за може би месец. А бяхме 3ти, най-много 4ти клас. Имаше също едно момче, чийто баща се обеси като бяхме в 6ти клас. Той не проговори с месеци, но лицето му излъчваше такъв срам и неудобство, сякаш баща му се беше разхождал гол из града посред бял ден. Естествено всички ние бяхме предупредени да се правим, че на Георги нищо не му се е случило и да не приказваме с него, ако не ни заговори сам. Сега си мисля, че ако някой беше поговорил с Георги в първите няколко седмици, той можеше и да си остане самоуверен като преди това и да не се налага да живее месеци сам. В същото време, това, че бащата на Марийка се беше разхождал гол из града посред бял ден не се обсъждаше, щото той беше пиян, а пиянството някак си го приемахме. Но това да си нещастен, да ти се случват лоши неща и да излизаш от стереотипа усмихнато дете с майка-домакиня и баща прикрит алкохолик беше НЕДОПУСТИМО.

Пак преди няколко дни един приятел ми каза, че се учудвал на това как говоря за това, че съм станала майка толкова рано и че с бащата на Алекс не сме заедно толкова спокойно и без някаква обреченост или отчаяние. Защото по презумция ‘самотните майки’ са нещастни. Както и децата им. За мен лично е по-добре за детето, когато родителите му са щастливо разделени, отколкото нещастно заедно, правейки се, че всичко е наред и крещейки в затворена стая, където детето уж не чува. А пък в случаите, когато бащите се отказват от децата си, то със сигурност е по-добре и без тях. Не мога да не кажа и че въпросните ‘бащи’ са пълни дебили, но това не е нещо, което се променя с разговори или пък съдилища, което също намирам за безсмислено. Не виждам как някаква минимална принудителна издръжка на месец би помогнала за израстването на детето, още по-малко, ако има и принудителни срещи с някой, който явно не го обича достатъчно, но пък се е случило да му е баща.

И още веднъж – изразът ‘самотна майка’ е обиден. Не само за майките, а и за децата им, които този израз представя като товар, който обрича майките им на нещастен, самотен и безсмислен живот. Твърдение, което надали би приела, която и да е майка. Твърдение, което със сигурност аз не приемам.

А това горе е синът на една несамотна майка с баща си, с когото явно може да общува и без да живеят под един покрив.

in alex, me and things. 0 Comments

11Novframespotting

Готов е! :)
Причината, поради която съвсем си зарязах блога; попитах всичките си познати поне по веднъж ‘а на теб framespotting как ти звучи?’; ровех с часове за шрифтове, модели, фонове, техники за рисуване на фотошоп, програми за рязане на картинки; изпих литри кола и в крайна сметка останах доволна от себе си :) Новият ни кино блог:

П.П.: И от Влади и Николай съм доволна :p

in me, movies and wishes. 0 Comments

11Novbond chick

Rottentomatoes са пуснали една доста идейна и актуална, но иначе тъпо изпълнена игра, целяща да разбере коя е вашата любима жена на Бонд. Играта е тъпа, защото е на принципа на изключването – имате 2 двойки х 16 жени, изключвате половината, от останалите 16 избирате 8, после 4, 2 и накрая остава..