Хяхя, индийското кино е в Ренесанса си :D
Освен грандиозният си (или никакъв) успех, Хари Путар (хяхя отново) дори е победил в делото за авторски права, заведено от Уорнър Брос, твърдейки, че Хари Путър няма нищо общо с Хари Потър. Което си е самата истина де. Тук е мястото да споделя новата си чужда думичка – “путар” означава син.
И един пост-песен, посветен на Митко от категорията М., който ми натяква, че не го споменавам. Споменат си. :)
Преди малко на влизане в стаята Алекс ми отвори вратата, направи реверанс и ми каза ‘after you, мамо’, при което аз бях Оо. Като го попитах какво значи after you и от къде го е чул, той съвсем уверено отговори, че значи ‘влез’ и беше доста учуден как може аз да не знам. Източникът е Скуби Ду :D
После телевизията не била полезна, хехе
Защото отдавна не съм писала за филми, а и Септември е месецът на новите сезони, един кратичък пост на тема кои сериали следя и защо така. Подредени са както си искат и не всички са яки.
Criminal Minds – един от най-добрите сериали, които съм гледала. И един от малкото, в който всички главни герои са адекватно и равномерно развити, без да има откроени звезди или досадни кокетки. Това + слабостта ми към криминалните сюжети + един от най-впечатляващите персонажи, които съм гледала в сериал (д-р Спенсър Рийд) = pure pleasure.
Entourage е сериал, който не знаех защо харесвам още, когато го започнах. Сега имам бегли идеи, които отново се въртят около един човек – Джереми Пивенс, който снощи грабна Еми, заради изключителната си игра, лице и език. Палци горе и за всички останали в сериала, които изглеждат сякаш цял живот са правели това, което правят и пред камерата и за сценаристите, чиито неща са ме побърквали от смях :)
В тая връзка – бях се зарибила и по Californication, но все още не изпитвам каквато и да е нужда да гледам продължение на сладкиа край на сезон 1. Вероятно ще го продължа все пак.
Бих продължила и Dexter, Heroes и Bones, ако продълженията им ставаха за нещо. Уви, не стават.
Със сигурност ще гледам продълженията и на CSI New York, който стана як чак в последните си епизоди, но пък по-добре късно отколкото никога и Хаус, който няма да бъде толкова трагичен в новия си сезон, надявам се.
Като говорим за Хаус – един страхотен криминален Хаус може да гледате в лицето на главният герой на Life, който след няколко години в затвора заради фалшиви обвинения, постоянен тормоз от страна на затворниците (забравих да спомена, че е полицай) и забрава от целия свят, се завръща триумфално, демонстрирайки една доста забавна лудост.
Pushing Daisies – защото е цветен, различен, весел, забавен и заради Лий Пейс естествено.
True Blood е най-новото в списъка и не гледам продължение, щото той сега си почва. Започна добре, после малко подразни, но все пак смятам да му дам шанс с целия първи сезон. Стискайте палци :)
Туй засега, сигурно има и други, но съм на работа, а и ще взема да направя лошо впечатление с всичките тия сапунки.
Честит празник и приятна седмица на всички! :)
Тази вечер трябваше да избирам мелодии, с които да звъни новият ми телефон в зависимост от хората, които звънят. Е, по-скоро трябваше да ги слагам, защото мелодиите бяха избрани още по-обяд. Това, разбира се, не се случи, защото официално съм най-големият карък на света и същият този свят е заформил някаква гадна конспирация срещу мен, защото последните 2 седмици нищо, ама нищо не ми се случва навреме! Втф ве!
Първо Алекс не можа да се прибере в деня, в който трябваше и по тоя повод ходих до София, за да си го прибера 3 дни по-късно. Междувременно кецовете ми, които трябваше да пристигнат с него преди седмица все още никакви ги няма, а скандалите с лелята от пощата стават все по-чести и настървени. От същата лелка очаквам и разни доста важни документи, които също трябваше да пристигнат преди седмица и нещо. Ама не, това не беше достатъчно. Днес най-накрая си харесах телефон, обадих се в Германос и попитах имат ли го и едва ли не изпаднах в екстаз, когато момичето отсреща каза ‘да, има една бройка’. Казах й, че няма как да изляза от работа и ще изпратя по таксиджията някакво капаро, за да може да го запазят и довечера или утре сутринта да отида да го взема. Е, в крайна сметка пратих мама и тъпаците го бяха продали. Защо ви трябваше шибаното капаро, телефон, егн и домашен адрес, за да ми запазите нещо, което ще продадете 2 часа по-късно?! Аргх, бясна съм и отказвам да общувам с каквито и да е непознати след евентуалното получаване на всички невзети неща от по-горе.
Иначе идеята на този пост беше да ви попита вашият телефон как звъни. Другият път.
последни коментари