Последните няколко дни се занимавам усилено със записване на дискове с филми за един приятел и естествено се стигна до селекция музикални филми. Любими 5 са:

Control е биографичен филм за Иън Къртис – вокалистът на Джой Дивижън. The coolest british movie of 2007 пише на плаката отгоре. Защо така? Филмът имаше всички предпоставки да се превърне в култов още преди да излезе – филмовият дебют на режисьора на клипове Антон Корбийн, все по-актуалната Саманта Мортън в главната женска роля, историята на една от най-култовите и влиятелни банди на Великобритания и младият Сам Райли в ролята на Къртис, изпълняващ сам всичките песни в сценария. Филмът беше наслада за очите през цялото време – черно-бели премерени кадри, невероятно изпълнение на въпросният Сам Райли, страхотна музика и усещане за едно безвъзвратно загубено време. Въпреки всичко това, все си мисля, че ако бях седнала да го гледам без никаква идея за какво иде реч, най-вероятно нямаше да схвана и 1/3 от случващото се.

It’s all gone Pete Tong – филмът-мистерия на 2004. Този филм е толкова недооценен и същевременно толкова добре направен, че ми става тъпо като се налага да убеждавам всички колко як е всъщност. It’s all gone Pete Tong е история за един твърде откачен dj, който успява да събере всичкия лош късмет на Ибиса и да го реализира в няколко трагедии – най-огромната, от които – да оглушее. От там нататък животът на Франки Уайлд се скапва тотално. Как и колко разбираме от десетки култови сцени и още толкова приятна музика, припомняща ни яките технопартита от също якото ни детство. Актьорът, играещ Франки Уайлд е нечовешки добър, а сцената с кокаиновата мечка ще остане завинаги в съзнанието ми.

The Devil and Daniel Johnston e и единственият документален филм в класацията ми. И въпреки, че не си падам по документални филми, не мисля, че има актьор, който да пресъздаде правдоподобно характера на тесктописеца/певец Даниел Джонстън. Ако нямаш никаква идея кой е Даниел Джонстън, можеш да провериш в уикипедия или да се довериш на филмът, според който Даниел е “the greatest singer-songwriter alive”. И все пак – тук ще видите един неоспорим гений, борещ се с психичните си отклонения през погледа на най-близките му. Ако пък се чудите какво търси Кърт Кобейн отгоре – позира с тениска “Hi, how are you”, което е и заглавието на албум на Джонстън. Освен Кърт Кобейн, в гения на нашия човек са се убедили и David Bowie, Yo La Tengo, Sonic Youth, Eddie Vedder, Beck, Spiritualized, The Flaming Lips, Sparklehorse, Justin Furstenfeld, Bright Eyes, and Matt Groening. (последните ги копнах от уикипедия, признавам :D)

The Doors. Играта на Вал Килмър в биографичният филм за Джим Морисън компенсира напълно всички останали недостатъци на The Doors. Тук е мястото да си призная, че в съзнанието ми Джим Морисън винаги е изглеждал като на картинката отгоре. Пак ми се пригледа :)

Sid & Nancy има всичко, което искам от един филм – музика, трилър и як актьор естествено. Якият актьор е Гари Олдман и играе Сид Вишъс – вокалистът басистът! на Секс Пистълс. Нанси е приятелката на Сид, която в една хубава октомврийска сутрин не се събужда. Намира я Сид – с прободни рани, цялата в кръв. 10 дни след убийството, той прави неуспешен опит за самоубийство. Междувременно е обвинен и оправдан за убийството на Нанси, за да умре няколко месеца по-късно от свръхдоза. Love kills, yep.

Това засега. Приемам всякакви препоръки, допълнения, критики и али-бали. :)