Когато пишеш пълни идиотщини, винаги изниква проблемът как да ги озаглавиш. Добре, че вече си имам ужасно много музика, от която да си открадна заглавие. When the heat dies down, I’ll be back in town се пее в страхотното парче на Kaiser Chiefs. Какви са другите поуки от вчера -
В кошчетата за боклук няма само боклук. Понякога има петолевки :D
ВИНАГИ си пази остатъците от билета след контролата, защото има вероятност в трамвая, в който се возиш да съм аз, а това автоматично значи, че си обречен на втора контрола. Аз пък си купих билетче за 7 лв. :D
УНСС спокойно може да се прекръсти на ‘утре носете сякви стоки’. Може и нещо по-оригинално, в чието описание да влизат няколко чанти от бижутерски магазин. Или пичът, носещ ги има 4-5 приятелки или е напазарувал за изпити. Сесия все пак ;)
Южният парк е джунгла. Има коне, патици, красиви птици, чиито имена никой не знае и сладоледи Милка. Има също възрастни хора по бански, които се пекат на пейки. Второто асимилирах поне 10тина минути.
Аз ще гледам Спийд Рейсър на кино. Някога.
Плига е малък мазол (с диаметър 0.5см примерно ;р). Думата мазол ми е изключително противна и в момента слабо ме интересува дали думата плига съществува изобщо. Едно на ръка, че имам 3, второ, че съм я чувала от малка.
Когато слушаш яка музика, докато ходиш за някъде, съществува реалната възможност да се ухилиш като идиот и да те вземат за такъв. Отучих се да си пея това, което слушам, предполагам, че ми остава още един навик за изкореняване ;)
Винаги е приятно да чуеш стари приятели :)
Особено, ако си чуваш телефона :D
Ревюто ни с Владо се отлага поради чисто технически причини. Не че нямаме як филм. Не че нямаме желание. Просто нямаме възможност в момента ;)
Но пък започнах да го бия на шах, за което не малка заслуга има Димитър ;)
Имаше и някакви други неща, но не се сещам. Имаше и нещо, което задължително трябваше да блогна, но и него забравих. За сметка на това файърфоксът пази паролите за блога ми и когато се сетя, ще споделя.
Тазседмичният ни филм е аниме. Поради тази причина по-смисленото ревю можете да прочетете тук.
Първо искам да кажа, че ревюто, което трябваше да бъде готово вчера, се случва днес, заради мен. А пък това се случва, защото ми се наложи да изгледам филма 2 пъти и половина. Като гледам анимации винаги ми се появява едно странно и хаотично настроение, което не позволява да се концентрирам над нищо за повече от секунда. Затова и впечатленията ми от филма са секундни:
едно момче, чиито бузки почервеняват сладко като се ядосва
един самурай-пич, с който бих излязла на среща, въпреки анимационната му природа
няколко кадъра, с които всеки филмов оператор би се гордял
кръв, черва и нещо по-така
хъски. Никога не съм вярвала, че ще видя хъски в японска анимация. Сега някой ще ме нареди, че изобщо не е нещо необичайно, но пак пояснявам – нямам опит!
И все пак, след 2 гледания не можах да не вникна и в сюжета, който няма да ви изненада кой знае колко. Готиният самурай с тежко минало среща миничовече със също така тежко минало и хъски. Естествено като всички готини герои и те са неправомерно набедени за нещо си (ето това ми убягна!) и започват да ги преследват нещастните хора, които в последствие стават жертви на гор-гаврите на режисьора. Трябва да отбележа, че гора и драматичната история за сближаването на коренно различните ни главни герои са нещо, което още не мога да преценя готино противоречие ли е или режисьорски фал. Всъщност, филмът ми хареса. А на теб? :)
Басистът на Faith No More – Били Гулд, продуцира в България кавър на парчето на рок група Тангра – “Бъди какъвто си”. В записите, които стартираха в звукозаписното студио “Graffitti”, се включиха едни от най-актуалните изпълнители на българската рок сцена. В новия проект взимат участие над 10 музиканти, сред които Деян Драгиев-Даката (Panican Whyasker, Уикеда), Александър Бояджиев-Чика (Last Hope, C4), Стефан Йорданов-Стифф (Insmouth), Ники Панчев – Паника (Pyromania, ВФГ, ММО).
Били Гулд си партнира за записите с българския продуцент и шеф на интернет радиото Тангра Мега Рок Васил Върбанов и планира да издаде кавъра в Америка, съобщиха от “Graffitti”.
Цитатът е от автора.цом, а аз като един истински новинар днес го четох :)
Не съм точно фен на Faith No More, но кавър на ‘Бъди какъвто си’ именно в тяхно изпълнение е нещо, което звучи най-малкото интригуващо.
m (21:17:00 17/05/2008)
почнах да пиша пост
m (21:17:04 17/05/2008)
ама той и без т’ва е тъп
m (21:17:05 17/05/2008)
nyere (21:17:07 17/05/2008)
ай пиши
Еми айде да попиша ;)
Започнах работа в радио. Е, работа е силно казано, защото засега правя по средно 3 грешки на изречение и гласът ми трепери, сякаш ме изтезават. Но в общи линии – опитвам се и не е като да нямам желание. Примерно звучене очаквайте в блога на Николай. Поради началната ми неувереност (с изгледи да се превърне в постоянна :D) засега единствения, който ще ме слуша е Димитър и то вероятно, без да го осъзнава. Като стана много готина, сигурна и добрезвучаща, ще дам линк :)
Друго освен радиото не се случва тия дни по простата причина, че се опитвам да дам всичко от себе си и да свикна бързо. Все още не съм убедена, че това е моето нещо все пак. :) Също продължавам да падам на шах и утре ще продължа да пиша глупави ревюта. Обмислям и създаването на радиопредаване за филми и музика. Идеи? Препоръки? Критика?
Това засега, надявам се от утре да се върна в релси и този блог най-накрая да започне да сменя не само темите си. :)
последни коментари