Archive for March, 2008

31Marether radio

Ако не започна да казвам нещата, които искам, ще се гръмна.

Пикник?

30Marняма време?

29Marfeelin good

Случват ми се някакви неща, които не разбирам. Акомпанира им Feeling Good на Muse, която освен, че е песента на деня е и специален поздрав за всеки прочел този ред. Препоръчвам му и си пожелавам да си сложи слушалките, да се отпусне на каквото там седи и да изживее всеки миг от това парче. Да си мисли за мен не е задължително, благодаря, че се сети все пак :)

Освен, че цял ден слушам Feeling Good и събирам слънце, най-накрая почнах Декалог. Ще карам бавничко – по филм на вечер. Засега върви добре, очаквано добре.

Пак прослушвам нови групи, този път по препоръка. Kasabian и Chikinki са тези групи. Kasabian ей сега почнах, тъй че впечатления няма. Chikinki! Освен име, което разхилва, Chikinki могат да предложат и един доста успешен микс от китари, клавир, барабани и саксофон. А музиката всъщност е електро-поп. Това официално, иначе си е една прекрасна комбинация от електро-поп, рок и пънк. Ако някой е заинтригуван, имам 2 албума и един лайв за споделяне ;р

Ъм.. има ли някой, който да ми обясни защо едни парчета, слушани на айпода се скробълват (ебати думата), а други не? Всъщност и сама разбирам колко е глупав този въпрос, но все още не знам как да формулирам проблема и има ли го изобщо :)

И накрая, но не и по важност! – все още си търсим хора за асоциации. Хората не се нуждаят от инър или аутър бюти. Не се нуждаят и от айкю над 150. Хората и от имена не се нуждаят. Просто свободно време вечер. Ето това е кюто, където могат да се оставят да ги убедя – 312-983-951. :)

P.S. Картинките ги слагам, щото имам някаква необяснима нужда да ми е шарено. ;)

28Marthemes and other disasters

“Блогът, както ще забележите, е с нова тема. Новата тема се казва Deadwood Lite и изглежда така, но благодарение на Николай придоби сегашния си и желан от мен вид. Благодаря :) Тъй като абсолютно всички, които попитах лично, предпочетоха звездичките пред ‘минимал’ дизайна, питам и вас – по-яки ли са звездичките наистина? И тъй като най-вероятно след някоя седмица, след като ми омръзне Deadwood, ще се върна на тях, кофти форматирането на всичко със задна дата си остава :) Сори, за което, на мен също супер много ме дразнят такива неща.”

Ето така започваше това ентри и логично темата беше друга. Само че въпреки огромното ми желание да си я ползвам, тя се оказа еееееееееееееееееееееей толкова бъгава. В резултат, на което се изнервих адски много и ето ги the good old stars. Да се върнем сега и на the good old posts.

Напоследък не пиша, защото съм заета, а и.. хм, май не мога. Не че няма за какво – зарибих се супер много по неподозирано яките Foals – при това от рекламен банер. За Foals нищо не мога да ви кажа, защото и не знам, но мога да ви дам линк към едно от най-слушаемите им парчета (видео в този блог засега няма да има, поради техническото невежество на авторката ;)). Знам, че изглеждат малко идиотски, но външният вид често е подвеждащ, нали така? :)

Освен с Foals, планове, работа, учене и няколко близки хора, напоследък мислите ми са заети и с подозирано добрият и абсолютно неоткриваем The Fall на индийският режисьор Тарсем Син (някой да ме поправи, ако второто му име се произнася по друг начин). Той е режисьорът на The Cell и няколко клипа на R.E.M. Трейлърът изглежда приказно, а част от историята идва от Валери Петров. Повече – като се разровя :) Та, освен този филм, засега други желания май нямам. Не бе, глупости. Имам. Всичко на Зелазни без Хрониките :)

Имам и няколко вече изгледани филма, които бих искала да спомена, но това идните дни и не тук.

И накрая – познайте кой ще ходи на Nick Cave and The Bad Seeds в Солун, а?А?А?А?А?А? :D

20Marsummer overture

Днес е първият ден от пролетта, а навън е ужасно :/ Къде отиде снежната зима, слънчевата пролет и веселото лято и защо не пращат картички никой не знае. Единственото, непроменящо се си остава есента и то заради така или иначе мрачната й природа. Но пък тогава е нормално, а това сега какво е?

Николай казва, че когато човек нямал какво да каже заговарял за времето. И той напук не го прави. Но тук случаят не е такъв – времето определя доста повече от вида на кецовете ти. Мен ме остави вкъщи 2 поредни дни със саундтрака на Requiem for a Dream и много идеи. Многото идеи потънаха някъде в саундтрака, който впрочем е разделен на сезони, сега се усещам. И не е като да го слушам за първи път. Просто отново се убеждавам, че за всичко си има подходящ момент. За всичко с потенциал. И това всъщност е причината да не гледам/слушам веднага всичко, което вероятно би ми харесало.

Наскоро си пуснах любим филм. Докато го гледах си мислех за един концерт, на който не отидох преди много време, мислех си за една статия на Карбовски за жените като герои от Стар Уорс, а също така и за някакви дрешки. За много неща си мислех всъщност само не и за филма. Усетих се на време и го спрях, намирам за глупаво идеята да разваляш любимите си неща в стремежа си да ги затвърдиш като такива. Не знам какъв е бил случаят – дали филмът е страхотен и просто аз не съм била в настроение този втори път или пък филмът не е нищо особено, но първият път когато съм гледала съм била достатъчно възприемчива и отворена, за да приема всичко сполучливо за шедьовър. А и няма значение – тогава ми хареса много. Изгледах го, занимаваше ме някакво време след това и ми остави спомен за нещо необикновено. Филмите и музиката са за да те накрат да преживееш нещо ново и различно и да изпиташ наслада от това. И обикновено преживяването не е рейтинг в имдб и лийтнесинаф ;)

Много съм разочарована, че никой не харесва Sleuth btw. То бива бива критика и претенции, ама чак пък толкова? Както и да е. Днес освен на по-хубавите сезони на Клинт Мансел и Кронос Квартет, настъпи моментът и на Най-дългият годеж. Някой да ме поправи, ако съм объркала бг заглавието. Филмът е прекрасен и ми хареса в пъти повече от Амели. Отворена съм на всякакви предложения за леки, непретенциозни и лесносмилаеми филми. Ако стават и за деца – още по-добре.

Това е новото лого на Google, отбелязващо първия ден на пролетта. Тези лалета приличат на гумени стрелички, забити в гумена трева. Къде ви е слънцето, бе, хора? Пролетта не е само лалета. Хаха, идеята беше да спомена за логотата на Google и да ви покажа къде можете да ги разгледате. Има доста интересни, както и абсолютно нелепи. Не можах да намеря онова с глупавия румънски вариант на мартеница. Помня, че тогава супер много се издразних, че вместо тези приличащи на евтини обици висулки не са сложили пижо и пенда примерно. Но стига хейт! Да бъдем позитивни.

Денят на Св. Патрик 2005. Миналогодишното беше много глупаво, а тазгодишно нито помня, нито открих :)

За 50годишнината на Лего тази година. Супер свежо.

И накрая един пример за това колко арт не бива да бъде един search engine ;)




много интересни работи