Archive for February, 2008

27FebМ like me

След като батко ви Петров (който вече присъства вдясно :)) се увери, че въпреки очевидната ми неграмотност, ще продължа да си гледам, пиша и обсъждам филми, реши да ви избави от ежедневното правене на горните подред тук и ме покани там. Благодарим за благородното дело и започваме преди 10 минути с пост за Суини Тод. Не мисля да ги копирам тук, от което надали ще има кой знае какви загуби.

Но! Няма съвсем да спра (не е ли ужасно странна тази форма на спирам? спра, хъх) да пиша за филми. Тц. Още по-малко след като днес за един ден успях да изгледам два от най-старите филми, които съм гледала изобщо. M, който се каня да гледам от адски много време и за който ще съжалявам още дълго, че не съм се наканила по-рано и Nosferatu, eine Symphonie des Grauens, за който има доста интересни за четене/гледане неща и който не успях да възприема пълноценно. Или пък просто не харесвам нямо кино. Ще преценя след малко повече натрупана база за сравнение. Дотогава ще съм благодарна на препоръки за филми с подобен на M сюжет.

21Febsweet seven

7 албума на самотен остров, м? :) Ето ги и тях:

Black Holes and Revelations на Muse. Мисля, че вече съм писала защо. В него и въобще в албумите на Muse има песен за всяко от настроенията ми. + такива за липса на настроение. Тук изборът не е съвсем окончателен всъщност. Еднакво харесвам и Origin of Symmetry и Absolution, а пък във Showbiz са 2 от любимите ми парчета изобщо. Тъй че, ако може да направим някаква врътка и да си гепна всички дискове, считайте, че съм го направила ;)

Version 2.o на Garbage. В този албум просто няма песен, която да не харесвам. А аз рядко харесвам абсолютно всички песни, в който и да е албум. Другите изключения са отдолу.

Lights на Archive. Незнайно защо, но всеки път като изляза от вкъщи, пътувам, припомням си нещо или просто се заседя повече от 2 минути, неправейки нищо, се сещам за I will fade, която пък върви в комплект с останалите 10. Интересно е, че прослушах Archive от съвсем скоро и също така скоро свикнах с тях.

In Rainbows на Radiohead. Всички недоволни от този албум могат да си гледат работата. След като ужасно много време твърдо отказвах да чуя каквото и да е за Radiohead, реших, че моментът е настъпил с In Rainbows и естествено се зарибих като дете към Nintendo. Следва прослушване на всичко излизало на групата, самостоятелните неща на Thom Yorke и изобщо всичко, каквото един отдаден фен би трябвало да слуша. Резултатът – няколко отделни любими неща и In Rainbows на върха на личната Radiohead класация. Поздрав с Videotape на всички четящи ;)

Californication на RHCP ;) Тук отново с колебания. Другите претенденти – By The Way и Stadium Arcadium, който на фона на наистина доста не съвсем сполучливи парчета има няколко, които ако не компенсират напълно останалото, поне спокойно биха те накарали да го забравиш. Там е и една от любимите ми песни – Desecration Smile. И все пак остава Californication като албум, събрал максимум любими парчета.

Demon Days на Gorillaz. Има неща, които мога да слушам/гледам/изпробвам хиляди пъти без никаква идея защо, но с твърдото убеждение, че омръзване няма. Този албум е едно от тези неща.

Хм.. тук вече става страшно, защото място няма, а избор много. Претендентите са Foo Fighters, The Dandy Warhols и The Killers. And the winner is..

Sawdust на The Killers. Колкото и да се опитвам да избягам от увлечението си по The Killers, явно няма да ми се получи. Но пък надали има и реална причина да бягам, нали така? :) Hot Fuss също е албум, в който абсолютно всичко ми харесва. Поздрав с Don’t Shoot Me Santa и смешния й клип :)

Не знам доколко има значение, но всичко това писах на Lights, а точно в момента слушам споменатата I will fade. На слушалки и чаша кола. И после животът не бил хубав, м? :)

P.S. Т’ва беше игра, забравих ;р Кандидатите ми за ‘предай нататък’ едва ли ще се втурнат да правят класации, но пък ако все пак го направят, би ми било доста интересно какво ще има там. Първият получава подарък-изненада :D

So.. essme, nins, uzumaki, cx, tim, c_z, йоана, your turn :)

19Febmogwai! why?

След като от доста време събирам критики относно уж твърде консервативния ми и непроменящ се музикален вкус (не съм съгласна бтв), реших, че все пак ще е добре да покажа, че мога да обиквам и нови неща. Всъщност, не знам дали мога – досега все се връщам към стари, но и те все някога са били ‘нови’. Отново се отплесвам. Идеята е, че всяка седмица ще пробвам по 2 групи/изпълнители, които никога досега не съм слушала. Тази седмица това са The White Stripes и Mogwai.

За The White Stripes още нищо не мога да кажа. Може би щяха да ми харесат преди около година – в ‘бритпоп периода’ :). Днес обаче, след 3 албума и няколко отделно подбрани песнички, единственото, което ми се прислуша втори път беше Conquest. Може би след няколко дни пак.

Mogwai – отново 3 албума и доста повече от една харесана песен. Страхотни са! Всъщност аз мъничко от Mogwai съм слушала преди време. Бяха част от единственото хубаво в The Fountain, а именно саундтрака. Горещо препоръчвам Mr. Beast и Young Team. Още не съм изслушала Happy songs for happy people, но прогнозите засега са, че ще ми хареса :) Любима песен за днес (която почти успя да измести Kryptonite за половин час) – Auto Rock. А аз уж не обичам парчета без текст. Парадокси разни ;)

И сега.. достатъчно музика. Мислех и да обяснявам как, ако не беше онази ужасна песен на 3 doors down – Here without you, аз вероятно щях да ги издиря, открия и заобичам само заради Kryptonite, чийто клип е все така як, както преди няколко години. Но няма да обяснявам. Ще обясня как така се случи, че най-чакания за 2008 година филм НЕ МИ ХАРЕСА. Става въпрос за Суини Тод и моите огромни очаквания. Като за мюзикъл можеше все пак да вземат и актьори, които мъъъничко поне пеят. Да не говорим, че не се изискваше кой знае каква игра и пеенето определено е трябвало да бъде приоритет. После – Джони Деп със същите и вече изтъркани маниери на Джак Спароу. Бля :/ Имаше няколко сцени, които бяха страхотни, не отричам. Но това беше филм, който трябваше да бъде страхотен от началото до края, не инцидентно. Сега като знам, че и Батман ще е труден за гледане.. :/

14Feb14th bla bla

 Честит празник на всички, които празнуват, честито слънце на всички, които не празнуват :) Аз май никога не съм празнувала Свети Валентин. Трифон Зарезан със сигурност не съм, поради доскорошното ми непиене, ама подозирам, че все някога ще се случи. Не разбирам Свети Валентин и не ми харесва. Предполагам, че достатъчно хора по достатъчно блогове вече са го оплюли подобаващо, тъй че няма да хейтя, оставяйки лоши впечатления. Само ще кажа, че като уж православна държава не би следвало да празнуваме католически празници. Всъщност, и католическа да бяхме, пак нямаше да празнуваме Свети Валентин, а Свети Подари-ми-плюшено-сърце-или-късаме. Търговия, какво да правиш ;) В тази връзка, може ли някой да познае кога е именния ми ден? (hint – няма нищо общо със Симеоновден).

Навън е страхотно бтв, особено в сравнение с последните няколко дни. Човек като нямал какво да каже, заговарял за времето. Сигурно е вярно. Ама не е ли яко все пак? ;р

P.S. Айде най-накрая някой да прослуша Muse, моля ви се.

P.S. 2 За пумпала съм много сериозна, Алекс също :)

13Febарррртхур

След като десетина минути се дивих на автентичното фъфлене на Даркус от ‘Артур и Минимоите’ се оказа, че дублажът е на Любен Дилов :D Браво на него, говора убива от смях.




много интересни работи