Последните няколко дни толкова много ми се гледа и толкова яки филми изведнъж цъфнаха отвсякъде, че не мога да отделя време и нагласа за всичко. Но пък това, за което успявам, въздейства максимално.

Започвамс с The Assassination of Jesse James by The Coward Robert Ford. Филмът кефи още със заглавието си. После виждаш Брад Пит, състарен, уморен и just like Jesse James. Кейси Афлек, колкото и номинации, награди и потупвания по рамото да получи за Gone Baby Gone (който разваля с участието си според мен) ще си остане все така мазен и противен, сиреч перфектен за ролята на Робърт Форд. Не мога да отрека обаче, че е съвсем подходящ избор, както и че се представя страхотно. И все пак – йиу. Много ми хареса и Сам Рокуел бтв. Въобще филмът е страхотен. Не е типичният уестърн, което е особено важно за хора, които по принцип не харесват уестърни. Пак аз, да.

Peeping Tom. Нямах идея, че този филм е толкова як. И вие нямате. Честно.

Sleuth. Черешката. Sleuth заслужава отделен пост, снимки и някой, способен да го опише подобаващо. Но защото аз съм си аз и както обикновено ме мързи, най-мащабното, което ще направя, за да го похваля е да постна постера. Филмът е римейк на Sleuth от 1972. Историята е игра на котка и мишка между съпруга и любовника на мацка, която така и не се появява. В такива моменти се усеща колко ненужни са жените понякога :D Всъщност, никой не се появява в целия филм. Играят само Майкъл Кейн и Джъд Лоу и от време на време изглежда като добре реализирана пиеса. Което и всъщност е. Интересно е, че във версията от 72ра (която също е страхотна бтв) Майкъл Кейн играе ролята, която Джъд Лоу играе в нашия филм и според мен е доста по-добър в ролята на съпруга, отколкото любовника, но тук сигурно е от значение и възрастта. И двамата са перфектни, а аз съм във възторг!

Гледах отново Clockwork Orange, представяйки си Юън Макгрегър в ролята на Алекс и The Shining, опитвайки се да запомня, че Джак Никълсън се казва Джак Никълсън. Защо не правят вече такива филми? Защо, вря? :/