От известно време насам си спомням части от клипа на една песен. Не знам коя е песента, нито кой я изпълнява. Знам, че някога ми е харесвала. Това, което си спомням е потоп, края на света вероятно, огромен кораб, единствена надежда и билети. Билетите са само за важни хора – за артисти, политици, такива хора. Спомням си Мадона със смешната шапка от Music. Е, добре, това може и да си го измислям, но идеята беше такава, а и може наистина да беше с онази шапка. Хората плачат, всички искат да се докопат до кораба, мъже в униформи се опитват да опазят знаменитостите и разни човешки съкровища – картини, книги, плочи. Нашите хора, изпълнителите, да, също пътуват натам. Спомням си момента, в който мъжът пее в кола и навън вали и е толкова.. ах :) Както и да е. След като най-накрая и той стига до там.. шаш:) Там го чакат другите момчета от групата в ужасно мръсно и грозно място с четки и гъби в ръцете, огорчени и нещастни. Спомням си и една мръсна табелка “VIP”.
Та.. няма ли най-накрая някой да ми каже какво съм слушала преди години?!
Току що започнах да превеждам един филм, който още не съм гледала дори. Преди време попаднах на някакви коментари относно него и реших, че трябва обезателно да го гледам. Днес сутринта, ровейки в imdb, попаднах отново на него и този път не ме впечатли така. Което не пречи да се доверя на мнението си от миналата година, което обикновено се оказва по-правилно от настоящето. А и няма да ми дойде зле малко заетост, различна от тази в магазина и разни домакинствания.
Цял ден гледам една снимка и не мога да й се нарадвам. Велико.
edit:
Е не е ли красиво, кажете? Колко от вас биха си признали, хаха?
Какво можеш да направиш за 6 часа?
1. да закусиш с някого :)
2. да изгледате филм
3. да изиграете филм
4. да се снимате
5. да се помните
6. да се сбогувате
А можете и просто да си полежите заедно ;)
Глупости, не можете
Я, словно бабочка к огню,
Стремилась так неодолимо
В Любовь – волшебную страну,
Где назовут меня любимой.
Где бесподобен день любой,
Где не страшилась я б ненастья.
Прекрасная страна – Любовь, страна – Любовь,
Ведь только в ней бывает счастье.
Пришли иные времена.
Тебя то нет, то лжешь, не морщась.
Я поняла: Любовь – страна,
Где каждый человек – притворщик.
Моя беда, а не вина,
Что я – наивности образчик.
Любовь – обманная страна, обманная страна,
И каждый житель в ней – обманщик.
Зачем я плачу пред тобой
И улыбаюсь так некстати?
Неверная страна Любовь,
Там каждый человек – предатель.
Но снова прорастет трава
Сквозь все преграды и напасти.
Любовь – весенняя страна, весенняя страна,
Ведь только в ней бывает счастье…
Бывает счастье
последни коментари