Подземия на моето съзнание.
Пак ключове за тях у мен звънят.
Към тях аз, заблудило се създание,
с димящ фенер ще си намеря път.
Как вие сводът в страшна анфилада!
Накрая, впрочем, ще си проличи,
че зимниците ни са на естрада,
а тайните ни бият на очи.
И подсъзнанието е наяве
(малцина чуват вътрешния глас).
На котките сланината се нрави,
тояга чака кучето от нас.
Но тез истини, за да издириш,
не трябва в ада чак да се завираш.
Алекс ходи на градина вече от седмица и честно казано не му понася много добре. Сутрин крещи, а като ходя да го взимам любезно ми обесняват, че цял ден периодично е викал името ми и как не било правилно да ме нарича ‘Мони’. Майките безименни ли трябва да са?
Доста се колебаех дали да го спра и да си го оставя вкъщи с мен. Още не съм съвсем убедена, но смятам да го оставя на градини, докато аз издържа и престана да се колебая относно това кое е добро за него и кое не.
И ок, признавам – не е толкова лесно :/
Днес ми е ден за преосмиляне на много неща. Започвам отново да забелязвам и усещам разни неща, които по принцип отбягвам. Винаги става така през зимата. Спокойствието, което ми внушава студа и най-вече стоплянето след него са несравними. Може би времето ме предразполага към цялото това излишно и в известен смисъл прблемно мислене. Безмислено е.. И все пак, то ме провокира да:
– посвиря на пиано след почти година непоглеждане
– да разгледам и нечий друг блог и да престана да се самоанализирам
– да покритикувам
– да си спомня
– да пиша
– да поиграя с Алекс
– да призная
Зимата е просто прекрасна. Разтопете се и вие :)
Днес ми е ден за преосмиляне на много неща. Започвам отново да забелязвам и усещам разни неща, които по принцип отбягвам. Винаги става така през зимата. Спокойствието, което ми внушава студа и най-вече стоплянето след него са несравними. Може би времето ме предразполага към цялото това излишно и в известен смисъл прблемно мислене. Безмислено е.. И все пак, то ме провокира да:
– посвиря на пиано след почти година непоглеждане
– да разгледам и нечий друг блог и да престана да се самоанализирам
– да покритикувам
– да си спомня
– да пиша
– да поиграя с Алекс
– да призная
Зимата е просто прекрасна. Разтопете се и вие :)
Днес ми е ден за преосмиляне на много неща. Започвам отново да забелязвам и усещам разни неща, които по принцип отбягвам. Винаги става така през зимата. Спокойствието, което ми внушава студа и най-вече стоплянето след него са несравними. Може би времето ме предразполага към цялото това излишно и в известен смисъл прблемно мислене. Безмислено е.. И все пак, то ме провокира да:
– посвиря на пиано след почти година непоглеждане
– да разгледам и нечий друг блог и да престана да се самоанализирам
– да покритикувам
– да си спомня
– да пиша
– да поиграя с Алекс
– да призная
Зимата е просто прекрасна. Разтопете се и вие :)
последни коментари