Отново кофти сън. Чудя се от какво ли са провокирани тия безмислици.. Никога преди не съм сънувала толкова често и толкова неразбираемо. Явно имам някакъв напредък, защото снощния сън мога да опиша с подробности (спорно е дали е напредък при положение, че съм сънувала кошмар, но може и да се определи като ‘начало’). Както и да е.. сънувах 2ма непознати + 1 мнооого стар познат, който сигурно и не изглежда така в момента. Дотук добре.. и ето, че идват бубите. Защо?! И въобще значи ли нещо всичко това и трябва ли задължително да е провокирано от нещо или просто откачам? В редките случаи, когато сънувах преди беше заради определена случка или различни неизяснени чувства. Няма как да е нито едното, нито другото в момента. Най-лошото е, че знам, че сънувам и не мога да се събудя. Мамка му! Никакъв сън вече.
Всички ми се струват такива позьори. Обясняват някакви неща, сякаш са открили Америка или са прозрели някоя велика житейска истина, която ние простите, открили я преди 5-6-7+ години не можем да осъзнаем и до днес. Мразя ви. И то не защото ми е кофти, скучно или преживявам нещо. Напротив - мисля, че в момента съм най-близко до ‘хармония’ от доста време насам. И въпреки всичко ви позволявам да ме дразните.
Най-лошото е, че може би някога и аз съм била такава. Добре, че не го помня.
Ако имам време някой ден, ще си направя категория ‘сънища’. Много сънувам напоследък. И все интересни неща. И се сбъдват. Или просто са така. И си сверявам. И е якоооо :) к?
”Иначе се правя на няк’в супер алтернативен пич и те гледам в очите, но всъщност само за гърдите ти си мисля.”
Май се чувствам леко зле. Мисля, че по-скоро драматизирам, отколкото страдам, но това не омаловажава факта, че искам да убия някого. Желаещи?
Почти съм сигурна, че ще ми мине до 2-3 дни и това донякъде ме успокоява. От друга страна знам, че сама съм си виновна, разваляйки нещо реално в полза на нещо илюзорно. Но мечтите винаги са прекрасни, нали?
Толкова ми е топло, и мокро, и гадно, и май ми излезе плига на пръстта (от колелцето на мишката). Мразя жега. Отвратително е – 41 градуса. Винаги съм обичала повече зимата, отколкото лятото. Не знам дали има нещо общо с факта, че съм зимно бебе, но одеалата, студа, шалчетата, снега, огъня и всичко свързано със зимата ме изпълва със смесени чувства на носталгия, желания и удоволствие. Ако умра, завещавам блога на к.
А междувременно си стягам багажа. Имам кофти навика да събирам всичко няколко дни преди да съм тръгнала. Така утре ще се нервя и ще врещя, че любимата ми пола е най-отдолу в куфара, а блузките са ми мръсни и не мога да ги прибера. Ако бях малко по-организирана и подредена, щях да съм идеалната жена. Както казваше бившият ми приятел – ‘глупава готвачка – моята мечта’.
последни коментари