Може и да не съзнаваш, обаче щастието съвсем не се крие в малките неща, както казват великите поети и жалките чалгарки. Щастието не се крие никъде. Криеш се ти.

Five directors were each challenged to create short films in different genres using the same dialogue. The five 5 beautifully diverse films are by Greg Fay, Jake Scott, Johnny Hardstaff, Carl Erik Rinsch and animators Hi-Sim and their genres range from drama, animation, action, to sci-fi and thriller.

A project of Ridley Scott Associates, via boingboing.net

Току виж съм почнала и да пиша в тоя блог ;)

Весела Коледа!

По Коледа ставали чудеса, казват. Вие може и да не вярвате, обаче фактът, че виждате нещо написано тук си е чудо. И тъй като освен на чудеса, Коледа е време и на равносметки, моята кратка такава изглежда така:

• получих най-неочакваните и хубави подаръци, които едно момиче може да иска – любов, изненади и фенси дрешки
• прекарах първата Бъдни Вечер извън вкъщи – събитие, очаквано с голяма доза скептицизъм и прекарано с фъни късметчета и партия белот
• благодарение на баща ми за пръв път от много години и в мое отсъствие, заветното коледно късметче най-накрая се оказа мое. приемам подкупи и може и да ви го дам под наем or something
• осъзнах, че истинското щастие е прекалено рядко и специално, че да очаквам от него да присъства в живота ми постоянно. достатъчно благодарна съм, че имах възможност да го изпитам, пък макар и само за 7 месеца
• още нямам перде и след като снощи спах в старата си стая в петрич на пуснати щори и перде, осъзнах и че не искам. ще сложа някакво, колкото да не пищят приятелите ми, ама иначе пердета съкс
• 2009 беше година на много нови хора и достатъчно нови приятели. нямате си идея колко се радвам, че ви има {}
• научих се да играя покер, да бъда търпелива и да слушам съвети, в които не вярвам
• вече знам какво ще нося на нова година, което на вас може и да не ви се струва голям подвиг, ама на практика си е
• за пръв път посрещам новата година без никакви очаквания за нея. да се примириш понякога е по-добрият избор
• мама не престава да ми се пъчи, че била по-добра от мен на дарц, тъй че ставам да я опровергая!

На единственото хубаво видео на Between The Bars авторът решил да забрани споделянето. Embedding disabled by request. Що за рикуест е този се чудя и продължавам да слушам една и съща песен за 100-тен път. Понеделник е и аз имам 2 часа до лънч (сервитьорите (и не само) ми се смеят като обява как обядвам в 10 вечерта) и ми е ужасно досадно. Разни хора отсъстват и липсват, други пък са наоколо малко повече, отколкото ми се иска да изтърпя и телефонът звъни. Ignore, reject, oops.

‘Would you be my trophy wife?’ е въпросът на деня и ‘To be or not to be’ – отговорът на всички времена. Ляляла. Someecards.com отново казват повече, отколкото показват.

Гледам разни глупави филми. Оправдавам се, че нямам време и още няма вкъщи като вкъщи и условия нямало и не знам ти какво си, но пък може и да затъпявам просто. Кой знае. Ми никой, факт.

Плача. Седя на пързалката, не помня как и кога съм се озовала там. Децата ги няма и всичко е противно сиво. Високи блокове, ниски дървета, ръждясали люлки. Децата ги няма. Аз съм там, но не успявам да остана малка. Казва ми да спра да се държа като дете. Голяма си вече. И вече те няма.

Вече съм голяма. Дупча билета си сама и гледам през прозореца не защото искам, а защото няма какво друго да гледам. Мисля си за големи неща – нова спалня, вноски за кола и курсове по японски. Нося пантофки и пола, имам график и ставам в 7. Голяма. Пък ръцете ми са малки.

Усмихвам се. Показва ми снимки от хотела. Скоро ще сме там казва. Ще бъде чудесно. Той не знае, че съм била малка. Не знае, че мога да плача. Не иска да знае. И аз не искам. Обаче се случва. Случва се, защото съм голяма. Голяма и ме няма.

• Ходих на Aniventure, където беше яко, яко, яко. Засякох се с няколко познати и се запознах с още куп забавни, странни и странно забавни хора. Другата година пак.
• Алекс стана на 6 преди няколко дни и по случай големият ден с Гери се вдигнахме до Черноморец. В общи линии много в 1 – хем видях Алекс, хем ходихме на рожден ден, хем видяхме море, хем се измъкнахме от работа за 3 дни.
• Съвсем в мой стил 2 дни преди да тръгнем се разболях и трябваше да пия антибиотици, че да мога да пътувам изобщо.
• За не знам коя поредна година отново не успях да се науча да плувам. Нарязах си ръката на мида, обаче. 1:0 за нея.
• Успях да зарибя съквартиранта си и няколко колеги да играят белот и последните няколко седмици в общи линии само това правим.
• Като споменах карти – кой се научи да игра покер, а?А?А? :D
• Повишиха ме, щото съм пич.
• И ми свърши брейка, щото брейк машината не е. 9. Damn.
• А, и да – има хора, които се обръщат един към друг с ‘пуделче’. Double damn.

• Новият албум на Patrick Wolf. Патрик е огромен и съвсем скоро няма да съм сама в абсолютното си обожание към всичко, което прави. Сега е моментът да бъдеш един от навреме осъзналите се и да чуеш и предните 2 албума заедно с новия невероятен Bachelor.

• Shutter Island. Защото обещава да е книгата, родила най-добрия филм на 2009 и защото Денис Лихейн е доказано талантлив. Пък и можеш да си я поръчаш от ибей.юкей за само 8 лири с доставката. Какво повече?
• Little Ashes. Защото Робърт Патинсън не е само зъби и блестяща кожа. Един изненадващо добър поглед върху живота на Бунюел, Дали и Федерико Лорка. Само да спрат някой ден с този глупав похват ‘английски + акцент’ вместо оригиналния за историята език (или поне само английски, ебати!) и цена няма да имат.

След месец като билинг съпорт и едва седмица от него, прекарана в активна работа, мога спокойно да заявя, че митът, че всички ‘къстъмъри’ са дебили е абсолютна истина. След ‘u as in oliver’, ‘do you have weather in bulgaria?’ и ‘how old are you? do you have 18?’, първоначалната ми сценична треска беше заменена от голяма (но пък далеч по-здравословна) доза неебателност, криви физиономии и игра с пръстче върху mute бутона.

От седмица-седмица и нещо в главата ми все по-завършено се оформя представата за идеалния съквартирант, която за мое огромно учудване, явно не е универсална. Решила съм да отделя специално време и пост, но все пак ще нахвърлям основните идеи, най-малкото, за да чекна толкова ли невъзможни неща искам.

1. Ако ще живееш с някой, който не е от същия като твоя пол, гледай да не направиш почти задължителната и винаги малоумна грешка да преспиш с него. Има една голяма част от хората, търсещи си съквартиранти (предимно пикльовци в постпубертетна възраст), които си мислят, че съвместното съжителство, за което са чули по телевизията е ‘съквартирантство’. Ми не, пичове, не е. Стойте си в стаята, събирайте си мръсните чорапи и всичко ще е ок.
2. Добре ще е да споделяте що годе еднакви представи за света, за да не се гледате накриво, когато някой от двама ви започне да пее пиянски песни в общата ви кухня, докато другия отдадено зубри за изпит.
3. И бъдете пичове инаф, хапвайте заедно като сте на кеф и е възможно. Възпитано е, френдли е и ако точка 2 е изпълнена, предполага се, че ще е дори фън.
4. Като нещо не ви радва, кажете, вместо да отмъщавате с червени чорапи в бялото пране на другарчето от съседната стая примерно.

Още след ден-два. Сега е време да подновим една позабравена традиция с уикенд-хорър в скайп с Влади. Блогване рокс.