Things | why so serious?

Archive for the 'things' Category

19MarParallel Lines

Five directors were each challenged to create short films in different genres using the same dialogue. The five 5 beautifully diverse films are by Greg Fay, Jake Scott, Johnny Hardstaff, Carl Erik Rinsch and animators Hi-Sim and their genres range from drama, animation, action, to sci-fi and thriller.

A project of Ridley Scott Associates, via boingboing.net

in things. 1 Comment

10Sepin the back seat

Мънички ръчички. Гледа ги и се усмихва. Обичам да си малка казва. Сещам се за първи клас. Не беше яко да си малка. Начумервам се, а той ми се усмихва. Малка. Малка. Малка.

Плача. Седя на пързалката, не помня как и кога съм се озовала там. Децата ги няма и всичко е противно сиво. Високи блокове, ниски дървета, ръждясали люлки. Децата ги няма. Аз съм там, но не успявам да остана малка. Казва ми да спра да се държа като дете. Голяма си вече. И вече те няма.

Вече съм голяма. Дупча билета си сама и гледам през прозореца не защото искам, а защото няма какво друго да гледам. Мисля си за големи неща – нова спалня, вноски за кола и курсове по японски. Нося пантофки и пола, имам график и ставам в 7. Голяма. Пък ръцете ми са малки.

Усмихвам се. Показва ми снимки от хотела. Скоро ще сме там казва. Ще бъде чудесно. Той не знае, че съм била малка. Не знае, че мога да плача. Не иска да знае. И аз не искам. Обаче се случва. Случва се, защото съм голяма. Голяма и ме няма.

in things. 2 Comments

27Augwindy, windy not

Жи-ва! Лятото наистина не става за блогване. Което е kinda weird, вземайки предвид, че именно тогава се случват най-много неща. “Най-многото неща”, случващи се напоследък:

Ходих на Aniventure, където беше яко, яко, яко. Засякох се с няколко познати и се запознах с още куп забавни, странни и странно забавни хора. Другата година пак.
Алекс стана на 6 преди няколко дни и по случай големият ден с Гери се вдигнахме до Черноморец. В общи линии много в 1 – хем видях Алекс, хем ходихме на рожден ден, хем видяхме море, хем се измъкнахме от работа за 3 дни.
Съвсем в мой стил 2 дни преди да тръгнем се разболях и трябваше да пия антибиотици, че да мога да пътувам изобщо.
За не знам коя поредна година отново не успях да се науча да плувам. Нарязах си ръката на мида, обаче. 1:0 за нея.
Успях да зарибя съквартиранта си и няколко колеги да играят белот и последните няколко седмици в общи линии само това правим.
Като споменах карти – кой се научи да игра покер, а?А?А? :D
Повишиха ме, щото съм пич.
И ми свърши брейка, щото брейк машината не е. 9. Damn.
А, и да – има хора, които се обръщат един към друг с ‘пуделче’. Double damn.

in alex, me and things. 4 Comments

27Jul3 неща

След половинчасово писане на сързераздирателни простотии тип ‘обича ме, не ме обича‘ и ‘цецко във ветровития свят‘, нещо мъничко (но мощно!) в мен надделя и реших да ти ги спестя и да ти посоча 3 абсолютно задължителни неща, без които куулнес точките ти автоматично намаляват до 0.

Новият албум на Patrick Wolf. Патрик е огромен и съвсем скоро няма да съм сама в абсолютното си обожание към всичко, което прави. Сега е моментът да бъдеш един от навреме осъзналите се и да чуеш и предните 2 албума заедно с новия невероятен Bachelor.

Shutter Island. Защото обещава да е книгата, родила най-добрия филм на 2009 и защото Денис Лихейн е доказано талантлив. Пък и можеш да си я поръчаш от ибей.юкей за само 8 лири с доставката. Какво повече?
Little Ashes. Защото Робърт Патинсън не е само зъби и блестяща кожа. Един изненадващо добър поглед върху живота на Бунюел, Дали и Федерико Лорка. Само да спрат някой ден с този глупав похват ‘английски + акцент’ вместо оригиналния за историята език (или поне само английски, ебати!) и цена няма да имат.

in things. 5 Comments

11Juldid you try to turn it off and on again?

И отново разни хаотични неща:

След месец като билинг съпорт и едва седмица от него, прекарана в активна работа, мога спокойно да заявя, че митът, че всички ‘къстъмъри’ са дебили е абсолютна истина. След ‘u as in oliver’, ‘do you have weather in bulgaria?’ и ‘how old are you? do you have 18?’, първоначалната ми сценична треска беше заменена от голяма (но пък далеч по-здравословна) доза неебателност, криви физиономии и игра с пръстче върху mute бутона.

От седмица-седмица и нещо в главата ми все по-завършено се оформя представата за идеалния съквартирант, която за мое огромно учудване, явно не е универсална. Решила съм да отделя специално време и пост, но все пак ще нахвърлям основните идеи, най-малкото, за да чекна толкова ли невъзможни неща искам.

Ако ще живееш с някой, който не е от същия като твоя пол, гледай да не направиш почти задължителната и винаги малоумна грешка да преспиш с него. Има една голяма част от хората, търсещи си съквартиранти (предимно пикльовци в постпубертетна възраст), които си мислят, че съвместното съжителство, за което са чули по телевизията е ‘съквартирантство’. Ми не, пичове, не е. Стойте си в стаята, събирайте си мръсните чорапи и всичко ще е ок.
Добре ще е да споделяте що годе еднакви представи за света, за да не се гледате накриво, когато някой от двама ви започне да пее пиянски песни в общата ви кухня, докато другия отдадено зубри за изпит.
И бъдете пичове инаф, хапвайте заедно като сте на кеф и е възможно. Възпитано е, френдли е и ако точка 2 е изпълнена, предполага се, че ще е дори фън.
Като нещо не ви радва, кажете, вместо да отмъщавате с червени чорапи в бялото пране на другарчето от съседната стая примерно.

Още след ден-два. Сега е време да подновим една позабравена традиция с уикенд-хорър в скайп с Влади. Блогване рокс.

in me and things. 5 Comments