Днес ми е изключително странен ден. Случват ми се и виждам неща, за които имам чувството, че знам отдавна. Т’ва сигурно е някакво перманентно дежа ву или способностите ми на врачка нарастват правопропорционално на снега навън. Зверски студ бтв, цял ден си стоя вкъщи и редувам учене с филм на Хари Потър. В Сряда е първият ми изпит и се оказва, че Психологията е една идея по-забавна, отколкото си мислех на 16. Това отдолу е най-грозната снимка (вече не е, вече е Ема, която е последният ми коледен подарък :)), която имам и ще се наложи да я гледам още няколко години. Ако си загубя книжката случайно, много ли сложно ще е да ми направят нова по-готина? Лелите от Учебен отдел са няк’ви доста страшни. Имам чувството, че единственото ми притеснение относно изпитите е, че е възможно да видя някоя от тия лели наоколо. И т’ва, че не съм ходила на половината лекции, мда :)

След поредната инспирираща глава от учебника по Психология споделих на Влади, че всичко, което пише за децата може съвсем спокойно да бъде отнесено и към мъжете. Сега обаче си мисля, че всичко може да бъде отнесено към всеки, защото хората обичат да виждат прилики във всичко. Всичко положително, разбира се. Т’ва е като с ония психопрофили, за които възкликваш ‘омг, 1:1 с мен’, когато в профила пише, че си любопитен, разбиращ, с огромно сърце и бездънна съвест и отсичаш ‘бахти простотията’, когато ти припомнят, че всъщност си егоистичен, прикрит и нарцистичен. Дори ласт.фма се възползва от общата психология – напоследък вкусовите прилики на всеки с всеки мистериозно започнаха да се увеличават, както и съобщенията в шаутбоксовете с текстове ‘оо, вече сме супер, колко яко’ и марийчо и иванка вече се чувстват една идея по-близки.

Нанера (който се бъзика с якия ми град! :р) е започнал една много яка рубрика, в която щях да участвам доброволно, ако носех нещо по джобовете си. Не нося, уви :/ Само айподът ми от време на време престоява в джоба на дънките и слушалките ми се боядисват моментално. И все пак – отгоре е чантата ми на звездички с 1/2 от обичайното й съдържание. Съвсем нарцистично съм оставила вътре хвърчащите листчета, паспортните снимки на Тони, Борис и мен самата, малките черни фибички, поддържащи кокчетата ми като ги има и други неща тоооолкова страшни и тъмни, че не бих ви казала :p.