Марина Диамандий е най-добрият съвместен продукт на Гърция и Англия за последните 30 години. Напълно естествено в България никой нищо не е чувал за нея.
Marina and The Diamonds, както е по-известна Марина, можеш да си свалиш (не)легално отнякъде, да слушаш в youtube или да отидеш до Англия като Павел и да я гледаш влюбено там.
Рано или късно човек остава без време (или хайде, с ограничено такова) за музика и филми. Настъпи ли това време, неизбежно е да започнеш да се чувстваш стар и скучен, за каквато се представям и аз напоследък. И един ден идва Влади (който има нов супадупа блог за японска музика бтв), казва ти, че има нов албум на Горилаз, ти го слушаш и воала – всичко си е пак по местата.
Току виж съм почнала и да пиша в тоя блог ;)
Започвам с картинка, защото човек като няма какво да каже, съвсем логично няма и с какво да започне. Да живеят снимките. И такситата, разбира се, макар че от този син капак по средата на парка не се показа нито едно. Уви.
Разглеждах днес разни статистики и забелязах, че през Април по принцип не ми е време за блогване. Съвсем обяснимо, разбира се – навън слънце, радост, хора, а тук Апостол Апостол по без гащи. Естествено, че ще пропусна. Това, което си обяснявам трудно е, че Март за сметка на това явно е най-продуктивният ми (чисто блогърски, ей!) месец и тогава в общи линии се/те съсипвам от глупости. (кратка вметка – The Decemberists са невероятни) Та, тази година аха и да наруша модела, но внезапен и изключително приятен ангажимент запази нещата такива, каквито трябва да бъдат. (по-дълга вметка – една голяма част от постовете ми първо се появяват като хаотични писаници по някой лист на някоя от странните ми неизписани тетрадки) Много накъсано стана, м?
Все тая. Да решим, че бях писала. На някой да му се чете за много добрата серия ‘movies’ на тетрадките Black and White, където до ‘Duck Wars’ гордо размахва сабя главният герой на ‘The Mask of ZZzzebra’; the p-thing, което вероятно щеше да е разказ, в който щеше да се разказва за p-town, the p-word, the p-boy, the p-man, the p-nephew, the p-pi и други работи;първата театрална изява на Алекс; едни американци, които напълно преобърнаха представата ми за американски военни; Алекс, Васи и Ева, които са просто невероятни; няколко синини; 1-2 пътувания; концерта, който пропуснах; рождения ден на Веселин; рождения ден на Алън; Criminal Minds и числото 4046, което идея си нямам какво прави на листа? Мда :)
Цецко е съсипан. Получил някакъв колет от предишната си приятелка и в него намерил малка розова книжка. Първо му станало ужасно смешно, помислил си, че тя – Снежанка е глупачка, но после се разплакал. Седял на гишето в пощата, разглеждал розовата книжка и плачел. Въпросите, съпровождащи го по време на почти двучасовото му ходене до пощата се изпарили. “Какво ли ми е пратила? Защо изобщо ще ми праща нещо? Тя какво иска от мен?” Малка розова книжка и в нея балон, а под балона най-красивите 3 букви, които е виждал. П-у-к. И Цецко издъхнал.
Цецко е счупен. Обичал да изобретява разни неща. Веднъж решил, че може да лети. Събирал пари със седмици, откраднал 2 изрисувани с орли каски от паркинга на един бар, накупил винтчета, болтчета, гайки и си направил скафандър. Цецко смятал, че неуспешните летателни опити на хилядите негови предшественици се дължали на липсата на изобретателност у споменатите. Сложил си скафандъра, затворил очи, повтаряйки “гравитацията е мит” и скочил от четвъртия етаж. Орелът спасил живота на Цецко, но не го научил да лети. Уви.
Цецко е разорен. Когато станал на 18, майка му го извикала в голямата стая с многото книги, погледнала го гордо и му връчила малък розов плик. В пликът имало банкова книжка, в книжката – сметка, в сметката – пари. Цецко бил богат, майка му доволна, бъдещето сигурно. Цецко взел парите от банката, балони от парка и Снежанка от училище и ги завел на покрива на един блок. Погледнал щастливо, извадил парите, хвърлил ги от покрива и попитал Снежанка дали ще се омъжи за него. Тя била толкова ужасена, че спукала балона в ръцете си. Цецко така и не научил причината за този ужас.
Цецко е непълен. Имал си проблем – двете му любими неща не съществували едно до друго. Като две отблъскващи се магнитчета, неговата лудост и чуждата Снежанка, така и не опитали да сключат примирие в негова чест. Опитвал се да компенсира липсата на себе си с любов или пък на любовта с гениалност, но все не успявал. Започнал да пише писмо на Снежанка, за да й разкаже, да се извини. Отнело му месеци и 27 розови листа, за да го направи. За 28-мият му трябвало и вдъхновение, но то си заминало заедно с момичето. Най-накрая заедно. Без него. Усмихнал се тъжно и затворил очи.
Цецко е непостоянен. Получил бележка за колет и засиял. “Обича ме, (не) ме обича” мислел Цецко, докато триел песните от айпода си. Тишината била прекалено шумен саундтрак на този момент. Оставил една песен, обул си обувките и усмихнат отворил вратата. Там го чакали 15 минути път и куп безсмислени въпроси. Изведнъж Цецко се ужасил. Така и не научил причината за този ужас.
Cecko is a shoulder. And it’s broken. Can you fix it?
Изброяването си остава любимият ми начин на изразяване. Не знам дали е заради абсолютната ми неспособност да свързвам плавно мислите си или също толкова изявената ми невъзможност за започване или завършване на каквото и да е. Все тая.
последни коментари