Може и да не съзнаваш, обаче щастието съвсем не се крие в малките неща, както казват великите поети и жалките чалгарки. Щастието не се крие никъде. Криеш се ти.
По Коледа ставали чудеса, казват. Вие може и да не вярвате, обаче фактът, че виждате нещо написано тук си е чудо. И тъй като освен на чудеса, Коледа е време и на равносметки, моята кратка такава изглежда така:
получих най-неочакваните и хубави подаръци, които едно момиче може да иска – любов, изненади и фенси дрешки
прекарах първата Бъдни Вечер извън вкъщи – събитие, очаквано с голяма доза скептицизъм и прекарано с фъни късметчета и партия белот
благодарение на баща ми за пръв път от много години и в мое отсъствие, заветното коледно късметче най-накрая се оказа мое. приемам подкупи и може и да ви го дам под наем or something
осъзнах, че истинското щастие е прекалено рядко и специално, че да очаквам от него да присъства в живота ми постоянно. достатъчно благодарна съм, че имах възможност да го изпитам, пък макар и само за 7 месеца
още нямам перде и след като снощи спах в старата си стая в петрич на пуснати щори и перде, осъзнах и че не искам. ще сложа някакво, колкото да не пищят приятелите ми, ама иначе пердета съкс
2009 беше година на много нови хора и достатъчно нови приятели. нямате си идея колко се радвам, че ви има {}
научих се да играя покер, да бъда търпелива и да слушам съвети, в които не вярвам
вече знам какво ще нося на нова година, което на вас може и да не ви се струва голям подвиг, ама на практика си е
за пръв път посрещам новата година без никакви очаквания за нея. да се примириш понякога е по-добрият избор
мама не престава да ми се пъчи, че била по-добра от мен на дарц, тъй че ставам да я опровергая!
Не знам как така не съм слушала (за) Елиът Смит преди, обаче тия дни наваксвам прогресивно. Казват, че нещата, с които прекаляваш ти омръзвали бързо. Аз все не вярвам и все така се случва – грабя с пълни шепи в началото и после гледам с досада. Хората не вярват, но досадата е могъща сила.
На единственото хубаво видео на Between The Bars авторът решил да забрани споделянето. Embedding disabled by request. Що за рикуест е този се чудя и продължавам да слушам една и съща песен за 100-тен път. Понеделник е и аз имам 2 часа до лънч (сервитьорите (и не само) ми се смеят като обява как обядвам в 10 вечерта) и ми е ужасно досадно. Разни хора отсъстват и липсват, други пък са наоколо малко повече, отколкото ми се иска да изтърпя и телефонът звъни. Ignore, reject, oops.
‘Would you be my trophy wife?’ е въпросът на деня и ‘To be or not to be’ – отговорът на всички времена. Ляляла. Someecards.com отново казват повече, отколкото показват.
Гледам разни глупави филми. Оправдавам се, че нямам време и още няма вкъщи като вкъщи и условия нямало и не знам ти какво си, но пък може и да затъпявам просто. Кой знае. Ми никой, факт.
Жи-ва! Лятото наистина не става за блогване. Което е kinda weird, вземайки предвид, че именно тогава се случват най-много неща. “Най-многото неща”, случващи се напоследък:
Ходих на Aniventure, където беше яко, яко, яко. Засякох се с няколко познати и се запознах с още куп забавни, странни и странно забавни хора. Другата година пак.
Алекс стана на 6 преди няколко дни и по случай големият ден с Гери се вдигнахме до Черноморец. В общи линии много в 1 – хем видях Алекс, хем ходихме на рожден ден, хем видяхме море, хем се измъкнахме от работа за 3 дни.
Съвсем в мой стил 2 дни преди да тръгнем се разболях и трябваше да пия антибиотици, че да мога да пътувам изобщо.
За не знам коя поредна година отново не успях да се науча да плувам. Нарязах си ръката на мида, обаче. 1:0 за нея.
Успях да зарибя съквартиранта си и няколко колеги да играят белот и последните няколко седмици в общи линии само това правим.
Като споменах карти – кой се научи да игра покер, а?А?А? :D
Повишиха ме, щото съм пич.
И ми свърши брейка, щото брейк машината не е. 9. Damn.
А, и да – има хора, които се обръщат един към друг с ‘пуделче’. Double damn.
След месец като билинг съпорт и едва седмица от него, прекарана в активна работа, мога спокойно да заявя, че митът, че всички ‘къстъмъри’ са дебили е абсолютна истина. След ‘u as in oliver’, ‘do you have weather in bulgaria?’ и ‘how old are you? do you have 18?’, първоначалната ми сценична треска беше заменена от голяма (но пък далеч по-здравословна) доза неебателност, криви физиономии и игра с пръстче върху mute бутона.
От седмица-седмица и нещо в главата ми все по-завършено се оформя представата за идеалния съквартирант, която за мое огромно учудване, явно не е универсална. Решила съм да отделя специално време и пост, но все пак ще нахвърлям основните идеи, най-малкото, за да чекна толкова ли невъзможни неща искам.
Ако ще живееш с някой, който не е от същия като твоя пол, гледай да не направиш почти задължителната и винаги малоумна грешка да преспиш с него. Има една голяма част от хората, търсещи си съквартиранти (предимно пикльовци в постпубертетна възраст), които си мислят, че съвместното съжителство, за което са чули по телевизията е ‘съквартирантство’. Ми не, пичове, не е. Стойте си в стаята, събирайте си мръсните чорапи и всичко ще е ок.
Добре ще е да споделяте що годе еднакви представи за света, за да не се гледате накриво, когато някой от двама ви започне да пее пиянски песни в общата ви кухня, докато другия отдадено зубри за изпит.
И бъдете пичове инаф, хапвайте заедно като сте на кеф и е възможно. Възпитано е, френдли е и ако точка 2 е изпълнена, предполага се, че ще е дори фън.
Като нещо не ви радва, кажете, вместо да отмъщавате с червени чорапи в бялото пране на другарчето от съседната стая примерно.
Още след ден-два. Сега е време да подновим една позабравена традиция с уикенд-хорър в скайп с Влади. Блогване рокс.
последни коментари