Wild at Heart (1990)

Днес Дейвид Линч е един от най-известните и обичани американски кино-творци. Преди 20 години обаче той е още в началото на филмовата си кариера. Режисьорът постепенно се утвърждава като смел и ексцентричен творец с  мистичния тв-сериал Туин Пийкс и оригиналните ленти Гумена глава и Синьо Кадифе. А филмът му Диво сърце намира признание от журито в Кан, които през 1990 година му присъждат Златната палма. Лентата всъщност е базирана на новелата на Бари Гифърд – „Диво сърце: Историята на Сейлър и Лула„, по която Линч адаптира сценарий, изпъстрен с любов, насилие и странни персонажи.

Филмът ни въвлича в горещия романс между Сейлър и Лула. Майката на момичето обаче не одобрява любовта между двамата млади и е готова на всичко, за да ги раздели. Те осъзнават, че единственият начин да бъдат заедно е да избягат надалече. Така започва едно пътуване, което ще ги сбълска с разлчини хора и опасности, докато са преследвани от частен детектив и гангстер.

Диво сърце е микс между роуд-муви и романтична драма. С неподражаемия си стил Дейвид Линч създава един филм между действитeлност и сън, между трагедия и комедия, ироничен, романтичен, див. Лентата е заредена с изключително много енергия – лудите танци се сменят в сцени на насилие, сълзите се превръщат в смях, спомените – в кошмари. Сценарият се лута между клишираните филмови сюжети и фантасмагоричните творчески видения, докато в един момент всичко излиза извън всякакви граници. Забавно е как в един филм, в който режисьорът притежава такъв контрол върху всяка една сцена, зрителят се чувства сякаш изгубил почва под краката си – пленен в един свят на образи, идеи и звуци, така нелогични и странни, а същевременно формиращи едно толкова съвършено цяло.

По пътищата на Америка Дейвид Линч ни запознава с класическите филми и рокендрола, чистата любов и престъпните намерения, свободния дух, лудите сърца и възможностите. Възможностите да бъдеш всичко и навсякъде. Да чувстваш и живееш. В тази луда надпревара на картини и усещания, режисьорът не ни оставя нито миг, за да поемем дъх, да помислим. А ако затворим очи само за секунда, ще изпуснем цяла вселена.

В главните роли са Лора Дърн и Никълъс Кейдж, между които в рамките на филма Дейвид Линч създава невероятна химия. Техните герои са млади, свободолюбиви и малко наивни и зрителите успяват да усетят това. Лора Дърн е по-естествена от всякога. Актрисата носи невероятна харизма в този филм – в тясна рокля, с непослушни руси коси. Никълъс Кейдж от своя страна прави невъзможното, за да влезе в кожата на един герой, който редува раздаването на юмруци с пеене. В нито една сцена няма да видите фалшиво изпълнение от него. Той е свиреп, той е нежен, той е див. Героят му носи колоритно яке от змийска кожа, което представлява неговата индивидуалност и вярата му в личната свобода. Точно това представлява Диво сърце за Дейвид Линч – отражение на ексцентричното му чувство за изкуство, стремежът му за пълно освобождаване от ограниченията на възможното.

Диво сърце е изпъстрен с редица странни персонажи. Куп герои получават по малка роля в сюжета на филма, но дори и със силно ограничена поява, успяват да направят впечатление с колоритния си външен вид и характер. Някои от тях привличат, други отблъскват. Много са зли, опасни (и грозни), други помагат, а трети са просто объркани. Някои се явяват като далечен спомен, други представляват фантазия, но повечето са съвсем истински в своята чудатост.

Лентата ни среща отново с актьори, с които сме виждали Линч да работи в някои от предишните си филми. Сред по-известните имена в cast-а са тези на Изабела Роселини, Уилям Дефо и Шерилин Фен.

Анджело Бадаламенти, името зад саундтрака, също е част от екипа, с който Линч често работи. Режисьорът обръща голямо внимание на музиката във филмите си, това ще забележите и тук. На места тя пресъздава ужаса на лентата, на други звучи мистично като в сън. Във филма ще чуете още джаз ритми, олд-скул рок, траш метъл и… Елвис Пресли, разбира се.

Диво сърце е провокативен. Филм, който не можеш да опишеш, не можеш да поставиш в граници. Филм, който ще бъде нов всеки път, когато го гледаш и ще продължава да те изненадва. Хаотичен, еротичен, символичен, поетичен. Дяволски красив. Филм на възможностите. Цветен, слънчев, мрачен. На ръба на абсурда. Пленителен. Всеобхватен.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.78/5 от 9 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от Alex DeLarge
    4.Jun.2011, 3:48

    Дейвид Линч е цар на манипулацията.Като го гледам,никога не се старая да вниквам дълбоко във творбите му,защото това ми причинява истинско главоболие.Просто се наслаждавам на самата идея.Гледайки негов филм се сещам за картината на Казимир Малевич “Черен квадрат“.Специално “Диво сърце“ е най – позитивният му филм.

Коментирай...