Where the Wild Things Are (2009)

Филмът на Спайк Джонзи Where the Wild Thing Are е адаптация по едноименната илюстрована книжка за деца от 1963 година, написана от Морис Сендак, спечелила награди и широко считана за шедьовър въпреки миниатюрния си обем – 9 изречения. Казват, че това е книга, с която са израснали американците по онова време. Книга, която е белязала детството на много, която е давала живот на героите си през светогледа на своите малки читатели. Според литературната критика, творбата на Сендак засяга нещо много дълбоко, дори прочитът ѝ открива фройдистки идеи и перспективи за анализ на нещо много мащабно като концептуална идея и проучване върху непреходни човешки теми. С девет изречения и няколко илюстрации е изследвано детството като диво и шумно психологическо състояние, възпламеняващо и дори агресивно, като интересна аномалия, която е заложена в житейския път на индивида.

След  шумен скандал с майка си, Макс бяга от вкъщи и се отправя на неясно пътуване с лодка. То го отвежда до тайнствен остров, където се среща със странни и чудати създания, палави и добродушни като самия него. Максичудовищата жадуват за свой крал и коронясват малкото момче, а той, от своя страна, иска приключения с новите си приятели и им обещава да създаде едно по–добро и щастливо място. Скоро обаче нещата се оказват по–сложни отколкото са изглеждали първоначално. А градежът на това по-добро и щастливо място се оказва трудност, която ще доведе до своите събитийни последици.

Въпреки че още от началото сюжетът крещи колко е важно да се обръща повече внимание на децата, то в развитието на линията никога не се отстъпва внимание на подобни пословични идеи за възпитание и посредствени послания към родителите, защото филмът отива в съвсем друга посока и дълбае в по-различни категории. Тук основните мотиви ще са самотата, въображението, борбата и бягството като психологически стойности и всичките им изходни точки, пречупени през идеята за анализ на детството като жизнен етап. Буквалното обяснение на разгръщането на сюжета следва историята на самотния и неразбран от възрастните Макс, който дава воля на въображението си и навлиза в своеобразна борба със студения свят, където подвигът му ще бъде изходната позиция на едно потенциално съзряване. Адаптацията на класиката на Сендак под формата на игрален филм не е най-лесното нещо, което Спайк Джонзи и помощник-сценаристът му Дейв Егърс са могли да измислят, за да утвърдят носталгията си по детството и да хранят сантиментално-инфантилното си хуманно чувство. Филмът е стимулиращ и много рядък, рискован продукт-резултат от серия решения, които без съмнение, няма да са по вкуса на всекиго, защото Where the Wild Thing Are се осмелява да навлезе в неясни територии, за да докаже, че едно друго детско кино е възможно.  Разбира се, дебатът, колко честно е това и колко точно тази дефиниция подхожда на подобен филм, е отворен и единственото решение за възрастния зрител е да подходи без предразсъдък към това интелигентно и лично четене на произведението, говорещо за нещо толкова деликатно като детството, като зона на страсти и отчуждаване, за трансформация на въображението в мисловна джунгла с туптящо сърце.

Джонзи предлага една интересна естетика, съдържаща в себе си метафори във всякакви форми и образи във въображаемата вселена на главния герой, където достатъчни дефиниции са сцените с изгрева на слънцето и залезите, като живописни допълнения към настроенията на филма. Режисьорът дава минимална значимост на началната битова сцена и всичко след нея придобива приказен, романтичен не-буквален характер. Той облича идеята си в смътна концептуална образност, където играе със символика и не отстъпва на лесните обяснения, макар и първото впечатление да е за филм-приказка за чудати герои и едно малко момче, където всичко ще тече плавно и еднопосочно.

Насълзените очи на пухкавите чудовища, възрастните им гласове и характери говорят много. Осъзнатите истини са много и действат като товар на детската психика. Героят пораства, а с това дава ход на дилемите и горчивите факти, които ще дефинират пътя му занапред. Макс е щастлив, когато е на острова на бягството си, защото това му носи сигурност и безплатни авантюри. Строежът на щастието, мирът и вярата в светогледа на момчето са единственото, което желае. Но идва време за сблъсък с истинския живот. С костюм на вълк и ламаринена корона, той започва да осъзнава, вече по-мъдър, че този живот е далеч по-различен от детска игра. На помощ идват измислените чудовища, които олицетворяват образа на възрастния и едновременно края на един романтичен детски подвиг, който завършва с зряло осмисляне на тежестта на коронота и на това колко е лесно да бъдеш крал, заслужено или не, в свят на недоизказани истини и сблъсъци на взаимоотношения, където всяко добро дело подлежи на съмнение и се превръща в потенциално разочарование.

Where the Wild Things Are бяга от буквалното, но е достатъчно точен в концептуалните си намерения и чудатата приказна образност, в която се облича; Анализ – маниерно точен и обоснован в един творчески устрем, сантиментален, но проникновен и загрижен в деликатните теми, които изследва; достигащ съвършенство в минималните средства, които използва – свръхточни и дефиниращи една цяла вселена, в която зрителят потъва докато търси личното си чудовище.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.75/5 от 4 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...