When We Leave (2010) (EFA ’10)

Австрйската актриса Feo Aladag прави своя дебют на режисьорския стол с немската продукция When we leave. Идеята и за филма се ражда преди шест години след като присъства на международна конференция за борба с насилието срещу жените, но намира реализация години по-късно и е представен за пръв път на Berlinale тази година.

Филмът разказва за млада жена от турски произход, която напуска мъжа си и заедно с детето си заминава за Германия при роднините си. Както се предполага обаче героинята не е приета с охота от баща си, който твърдо вярва в семейните традиции. Страхувайки се, че ще загуби честта си пред общността, той всячески се опитва да убеди дъщеря си да се върне, а когато тя за пореден път отказва, напрежението между тях се покачва.

За да разкаже тази тъжна история, Feo Aladag прави множество проучвания, посещава убежища за жени, жертви на насилие, изслушва историите им и задава въпроси, но преди всичко, проявява съпричастност. В резултат точно на тази съпричастност се ражда филма When we leave, с който режисьорката се опитва да прикове вниманието върху една грозна действителност, която се случва и в Германия, и в Турция, и по целия свят.

Feo Aladag всъщност не прави филм за жена, която е малтретирана от съпруга си. Тя прави филм за жена, която е имала смелостта да напусне мъжа, който я удря и да се погрижи за себе си. По-страшно е не това, което се е случвало с героинята в дома и, а това, което и се случва след като си заминава. С болка и гняв, режисьорката разказва съдбата на това момиче, което безрезервно вярва в обичта на семейството си, от което така и не намира подкрепа. Осъжда и разобличава тези лъжливи ценности, този остарял начин на мислене, който носи единствено страдание.

Наистина исках да разбера как е възможно родител да предаде така детето си, което се предполага, че обича най-много и да подкрепи нещо, което идва извън семейството. Как може някаква идеология, някакви догми, страхът от оценката на другите да бъде по-силно от това, което смятам за най-важно – любовта на хората, които са ни най-близки. Кой и какво е по-важно за нас от нашите деца, братя и сестри, родители?, споделя Feo Aladag.

В главната роля е турската актриса Сибел Кекили, която изигра подобна история във филма на Фатих Акин  С глава срещу стената. Този път героинята и е по-уравновесена, но все толкова силна и решителна. Още от първите няколко кадри зрителят усеща болката ѝ и веднага застава на нейна страна, страхува се за нея, плачи и се смее с нея, но колкото и да се надява на щастлива развръзка, от началото до края на филма чувството за обреченост не го напуска.

When we leave е филм за мечтите – тези на една млада жена, която вярва, че може да получи своята независимост и все пак да запази любовта на семейството си, филм за надеждата – че близките и ще предпочетат нея пред празните остарели традиции, филм за силата – която всяка жена и майка носи в сърцето си. А тази толкова лична история, дори и често повтаряна по филмовите сюжети, провокира емоции и гняв и боли така все едно я чуваме за пръв път…

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.25/5 от 4 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 10 коментара!  
Добави коментар?

  1. от lilia
    18.Sep.2010, 0:04

    В крайна сметка човек идва сам и си отива сам от този свят.Понякога-изключително рядко се случва да намери половинка.Всичко останало е лъжа и измама…

  2. от Нели
    18.Sep.2010, 0:21

    Тук не става въпрос за отношенията между мъж и жена. Те са въпрос на избор. Но никой не избира родителите си, както и те не избират децата си. Просто всеки от тях трябва да приеме характера на другия и да го обича заради това, което е…

  3. от Никс
    18.Sep.2010, 1:10

    „Трябва“? Трябва ли?
    Именно, никой не избира родителите и роднините си. Не е ли по-смислено да обичаш нещо, което сам си избрал (възоснова мироглед, ценности, други съображения), отколкото нещо, което ти е наложено „отгоре“, нещо което трябва да обичаш едва ли не насила, само защото е такова?

  4. от Нели
    18.Sep.2010, 1:29

    В интерес на истината в момента, в който написах `трябва` се замислих дали е правилната дума и все пак реших да я оставя. Да, мисля, че трява. Може да не харесваш родителите си, да не ги разбираш, дори да не ги уважаваш и въпреки всичко да ги обичаш. Само защото са ти родители. Както и обратното. Предполага се, че това са единствените хора, които ще са до нас каквото и да правим и ще ни обичат безрезервно… Не че не могат да ни изоставят, или ние тях, за съжаление има прекалено много такива случаи, но не така трябва да бъде.
    В случая и героинята вярва в това. До самия край на филма тя не се отказва от семейството си, върпеки че я бият, унижават,нагрубяват и един по един те се отказват от нея…

  5. от Иво
    18.Sep.2010, 12:35

    Ерин, струва ми се, че произхождаш от наложени шаблони, че щом въпросните хора са ти родители, трябва да ги уважаваш заради това и не заради поведението и отношението им спрямо теб. На мен ми изглежда сбъркана тази схема. Не можеш да обичаш някого само и единствено, защото ти е дал живот. В румънския филм също го има този мотив – майката постоянно повтаряше „аз съм ти майка“, а героят я запита като му е майка, къде е била всичките тези години, защо не е била такава и на действия… Тревожно е. Ясно е, че така не трябва да бъде, но и те са хора като другите и точно както тях могат да провалят живота ти и да ти причинят куп нещастия… Всичко друго ми се струва роботизиран шаблон – т.е. мисля, че трябва да обичаш нещо/някого заради това, което представлява, а не заради биологичните факти какъв ти се пада. „Само защото са ти родители“ – сякаш да харесваш нещо само защото се харесва по принцип – като някой филм или писател, например… Обичаш нещо заради качествата му, а не заради научните му характеристики и произход. Още повече, мисля, че ние сме родени, защото родителите са ни го допуснали. Тогава точно въпросните трябва да имат отговорността и грижата… В противен случай, знаеш ли, някой може би дори не би искал да се ражда:) та какво става, ние сме зависими от нещото, следователно го обичаме ако оправдае раждането ни и чак тогава му връщаме топлите чувства, характерни за дете-родител. :)

  6. от PEYOTE
    23.Sep.2010, 20:11

    Не знам май всичко е сбъркано, в много филми има и друг мотив-на безрезервната обич,която родителя трябва да дава на детето,само защото е такова,синове или дъщери почват да квичат,че не трябва да заслужат тази обич ,а трябва да я получават задължително от деня в който са родени .Това не е ли същото ,ти не избираш детето си възоснова мироглед, ценности, духовна близост и тн…И по ваща логика ,аз ако не съм близка с детето си, трябва направо да го пратя да си ходи по живо по здраво -щот разбираш ли, не съм приятелче с него.Хора-гаден шаблон е да обичате децата и родителите си ,само защото са ви роднини,въобще е се опитвайте да бъдете толерантни един с друг,тъпо е.

  7. от European Film Awards 2010 | Framespotting
    24.Sep.2010, 15:52

    […] When We Leave […]

  8. от EFA : Nomination 2010 | Framespotting на две годинки!
    6.Nov.2010, 13:59

    […] Kekilli in DIE FREMDE (When We […]

  9. от Наградата за кино на ЕП LUX 2010 бе спечелена от германския Die Fremde « Политиката е изкуство
    25.Nov.2010, 11:58

    […] Повече информация около новината ще намерите тук, а ревю на филма можете да прочетете тук. […]

  10. от Нели: Най-добрите филми на 2010 | F r a m e s p o t t i n g
    21.Jan.2011, 15:43

    […] 9. Die Fremde (When we leave) […]

Коментирай...