Watchmen

„Visionary“ режисьорът Зак Снайдър, който досега предоставя единствено визиите и идеите на други хора, но облечени в нови и лъскави дрешки, ни представя екранизацията по епичния и революционен комикс на Алън Мур – „Watchmen„, излизал в периода 1986-1987 година. Тъй като съм само бегло запознат с книгата, сравнения между нея и филма няма да бъдат правени.

Както и в 300, Зак Снайдър е вложил всичките си умения, за да изглежда филмът зашеметяващо, а атмосферата – правдоподобна. Действието се развива през 80-те години на миналия век, президентът Никсън е избран за трети мандат, а Студената война е само на пет минути от фаталния си ядрен апогей. Маскираните герои съществуват и са съвсем нормални хора със съвсем човешки недостатъци. След забраната им от Никсън, някои от „маските“ полудяват, други влизат в затвора, а трети се самоубиват или биват убити от бивши врагове.

Комедиантът/Еди Блейк е женкар и нацист, за който човешкият живот струва по-малко от оловото за един точно прицелен куршум. Лори Юпитер/Коприненият Фантом II е секси кака, която не може да се отдели от майка си и затова върви по нейните стъпки. Джон Остерман/Др. Манхатън е един от най-гениалните физици на света, но и първообразът на всички емота – лесно раним, емоционално нестабилен и загубил всякаква връзка с обграждащото го общество и свят. Ейдриън Вайд/Озимандиас е единственият Watchmen, който се е разкрил като такъв, същевременно използвайки моментната си позиция да натрупа милиарди. Дан Драйбърг/Нощният Бухал II е застаряващ чичка с коремче, твърде страхлив да направи каквото и да е със собствените си ръце. И разбира се Роршах – странният и садистичен тип с вечно променяща се маска, той е като човешкото копие на неземния др. Манхатън, но в същото време коренно различен. Цялото 163 минутно приключение започва, когато Комедиантът е убит в собствения си апартамент (макар че теоретично умира извън него) и нашите герои започват разследване с идеята да открият кой не обича маскираните герои.

Сюжетът звучи семпло, но Алън Мур не е известен с простичките си истории и идеи, а тъкмо обратното. Зак Снайдър и сценаристите му – Дейвид Хайтър и Алекс Тсе, са обърнали внимание на много теми – високомерие и арогантност, садизъм и нацизъм, национализъм, човешката психика като цяло и куп други – всичко е вътре, но за съжаление бегло засегнато, което е изненадващо предвид продължителността на лентата, а резултатът от това е каша, забъркана от псевдофилософия и маскирани герои.

Говорейки за герои, протагонистите са много колоритни и различни по характер, всеки борещ се със собствените си страхове и проблеми. Зак Снайдър обаче не ми предостави възможност да се свържа с който и да е от тях, оставяйки любимите си герои далечни и студени, сякаш ги е извадил от страниците на комикса, забравяйки да вземе с тях най-важния елемент – тяхната душа. Изключително трудно ми беше да съпреживея проблемите на Копринения Спектър II, да съчувствам на тъжно влюбения Нощен Бухал или на емоционално объркан и дистанциран доктор Манхатън. Единственият момент, който до известна степен успя да ме докосне бе едно изпаряване и съпровождащото го „Неееееееее!“, като за това е главно виновен Роршах – най-интересният персонаж в групата, страховито изигран от Джаки Хейли. Някои герои вземат нелогични и противоречиви решения, не обмислят плановете си достатъчно добре, но това предполагам се дължи на факта, че Watchmen-ите не са напълно изградени персонажи от плът и кръв, а са доста дистанцирани от зрителя. Предполагам това не е така в самия комикс.

Историята е разказана чрез множество ретроспекции, за да се покаже миналото на протагонистите, но тези ретроспекции на места буквално спираха развитието на филма за почти двадесет минути. В някои случаи пък са използвани едни и същи сцени в различни части от историята, което лично аз намирам за проява на лош вкус и неумение да задържиш вниманието на зрителя за достатъчно дълго време. Или с други думи – има напълно ненужни сцени, а понякога лентата е просто леко скучновата.

Музиката също ми направи неприятно впечатление. Оригиналните композиции, написани от Тайлър Бейтс, са приятно неангажиращи и макар че не допринасят с нищо към цялостното усещане, поне не пречат. Неприятната част идва в моментите, където са ползвани песни на Боб Дилан, Джими Хендрикс, Simon & Garfunkel, както и някой друг немски шлагер – напълно извън контекст със случващото се на екрана до степен иронизиране, предизвиквайки в мен смях и чувство на недоумение.

Всичко това е гарнирано със зашеметяващи визуални ефекти и брутални, макар и на места съвсем леко дървени битки. Крайници се чупят, глави се разцепват, кръв се пръска навсякъде, Манхатън свети в неоново синьо, докато се разкарва съвсем гол по екрана, усмихнати личица се дълбаят на повърхността на Марс. Все елементи, които забавляват кино любителя. Но ако си от хората, които са попаднали в маркетинг вихрушката, която предхождаше лентата, шансовете от разочарование са големи, защото лентата е далеч от перфектна.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.33/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 9 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Longanlon
    8.Mar.2009, 20:32

    тва ревю не е ли с 6 абзаца по-дълго, отколкото му се полага? :)

  2. от Eneya
    10.Mar.2009, 13:46

    И кога излиза?

  3. от Владо
    10.Mar.2009, 13:55

    Излезна. Иначе би ми било трудно да пиша за филма.

  4. от Калоян К. Цветков
    11.Mar.2009, 8:34

    Някъде в Англия Алън Мур се смее, и си повтаря „Аз нали ви казах“ ;)

  5. от Калоян К. Цветков
    11.Mar.2009, 8:43

    …В някои случаи пък са използвани едни и същи сцени в различни части от историята, което лично аз намирам за проява на лош вкус и неумение да задържиш вниманието на зрителя за достатъчно дълго време…

    В комикса е така – ретроспекциите се повтарят няколко пъти от различни гледни точки… обаче там това върши работа ;) Във филма наиситна изглежда като евтин трик за зъплване на време ;)

    Многото кръв от филма не присъства в този си вид в комикса, и аз отново го виждам като евтин трик за повече „ефекти“.

  6. от Владо
    11.Mar.2009, 9:50

    Екстра насилието също беше бая неоправдано. До колкото съм запознат, Алън Мур представя героите си като съвсем обикновени хора; Зак Снайдър обаче ги е направил прасета, разхвърлящи цял един затвор със затворени очи. В тези моменти човешкото в тях просто отива на почивка някъде другаде.

  7. от Lirex
    13.Mar.2009, 13:14

    Филмът е много забавен. :)) А д-р Манхатън разкаващ се дибидюз навсякъде почти.. че и са се погрижили да си личи как му се клати ‘пистолета’ докато ходи.. Брилятно просто. :) Музиката в определени моменти беше още по-забавна. Иначе филма беше доста предсказуем, както повечето комикси предполагам,

  8. от Sveto
    14.Mar.2009, 1:44

    Прегледа на филма е достатъчно бездарен, за да илюстрира една от главните линии на сюжета, а именно, 4е хората в по-голямата си част са жалка загуба на кръв и органи. Безкомпромисната графична новела на Алан Моор, която дори Тери Гилиъм вдига ръце и казва, че е невъзможна за екранизация е филмирана само с около 5-6 минути от поп-компромиса на корпоративен Холивуд. В първия час няма нито един безмислен кадър, а наситени със стотици пластове значения сцени, разказващи за сърцето на англосаксонската следвоенна култура. Това средното зомби дори няма да го забележи, така че на излизане си мислех какъв ли филм вижда средностатистияеския махленски льольо?

  9. от Hader
    4.Jan.2010, 13:17

    По-скоро разочароващ отколкото култов. Опитали са се да създадат един пълнокръвен графичен свят, украсен с философски багри, а се е получило нещо като философска пр*дня оцветена с ярки пастелни боички. Очаквах много повече от поредния филм по комикс и безуспешните напъни за остроумие. Все пак имаше и някои интересни моменти.Зак Снайдер отново не е успял да надскочи себе си и филмите за зомбита

Коментирай...