Watchmen, епизод 3

Ето че стигнахме до момент, за който ние – авторите на Framespotting – само бяхме загатвали помежду си, но не се беше случвал с никой друг филм досега. А именно: ревю и от трима ни за едно и също заглавие. Предполагам това прави Watchmen специален. Дано не ти е писнало. Всъщност ако почти тричасовата лента не ти е писнала – значи и това няма.

Watchmen

На предпремиерата на Watchmen във Варна от кол и въже бяха събрани две дузини жадни за зрелища тийнейджъри. Няколко от тях напуснаха салона още към средата на прожекцията, защото им се допуши, а не можеха да чакат и миг повече. Някои може би го направиха и от скука. Ала тези, които останаха докрай, истински се забавляваха – през повечето време залата се тресеше от смях и подигравки по адрес на филма.

Докато всичко живо бе омагьосано от маркетинговата кампания на Watchmen и хората го хвалеха още преди да е излязал, аз от своя страна очаквах посредственост на поразия. Такава е обичайната съдба на повечето толкова рекламирани и одумвани неща. Не мога да бъда упрекнат, че съм имал нереалистично високи очаквания и затова филмът не ми е харесал.

А филмът не че не ми хареса… Дори се опитах да му поставя оценка от 1 до 10, но уви. Понечвайки да го оценя високо една червена лампичка ми светваше, напомняйки за цялата посредственост и недоизпипаност на лентата. Сетне, вече понечвайки да го оценя с нещо средно, неизменно се сещах за редица средняшки филми, за които съм отсичал същия резултат, но в действителност са с класи по-невзрачни и безинтересни. Не успях да го натикам в общия кюп – в рамката, в мястото с границите и предразсъдъците. Watchmen е различен. И без да успя да ме грабне особено, аз пак бих го препоръчал.

Основния проблем на филма е цялата му разхвърляност и неубедителност. На принципа „от всичко по малко“ Watchmen обхожда какви ли не жанрове, теми и места. Тук заслуга има и комиксът, но ако в условията на рисувани истории нещата се получават, то тук не се. Още в първите десетина минути се показва кой уби Кенеди и тайната на САЩ за стъпването на Луната, а в следващите два часа и половина се случва какво ли не. В това разнообразие дори се постига някаква непредсказуемост и тръпка, което е хубаво. Лошото е, че липсва дълбочина, лъха едно усещане за незавършеност. Филмът се проваля във внушенията, които се опитва да загатне и в човешката драма, която уж пресъздава. Целият спектър от чувства, персонажи и събития е неубедителен и на моменти неуместен. Аз не успях да почувствам мрачната и апокалиптична атмосфера, която беше натрапвана през цялото време. Не видях разпадащата се страна и упадъка на обществото, за който принципно не се съмнявам, че го има. Заплахата за ядрена война ми остана далечна, също както и перспективата СССР да разруши целия свят, включително себе си, само и само да утрепе злите и империалистични американци (факт е, че американците винаги са страдали от маниакална параноя и фикс идея на тема „руснаците ни мислят злото и ще ни нападнат“). Не усетих раздвоението на Д-р Манхатън, нито безразличието му към хората и живота, ако е имало такова; нито любовта му към същите, ако е имало такава. Неговото „убеждаване“ да преосмисли позицията си приличаше на слаба инсценировка с предизвестен край, на претупана сцена в стил „о, аз грешах, променям си мнението“, съпроводено със щракане на пръсти и хоп – нещата вече са други, светът промени оста си на въртене. Смъртта на милиони невинни е просто наложен факт, който не успява да трогне. Както и повечето неща в лентата. Дилемата за цената на човешкия живот и това колко е допустимо да жертваш в името на доброто е хубава идея, ала твърде голяма хапка за наличните във филма философия и периодични стерилно-интелектуални диалози. Последните не казват нищо, но звучат добре.

Боят е по-малко от очакваното, но Watchmen е все така ефектен и зрелищен. Лентата опитва да покаже онази стилна ретро-среда и атмосфера, към която много филми се стремят. Zack Snyder „полира“ филма в свой стил. За очите Watchmen е наслада и любопитство. Забележката тук е, че основно изразно средство на драмата и ефектите е този прословут забавен кадър, който в един момент става досаден.

Не може да не споменем и музиката, която по популярност издухва самия филм. Саундтракът е някакъв дрийм-тийм от легендарни парчета – онзи тип парчета, на които често се лепят етикети като „култови“ и „класики“. Проблемът тук е, че песните наистина са твърде известни и са вече дотолкова познати на аудиторията, че всяват доста различни асоциации и външни препратки, вместо да допълват и създават средата в Watchmen. Някои от парчетата дори водят до асоциации с други филми. Музиката прилича по-скоро на нечия лична колекция или дори хитова компилация, отколкото на специално подбрана за филма. А подборът е наистина странен и неуместен в повечето от ситуациите. Любовната сцена със звучаща „Аааалелуууя“ беше върхът на комичността, но и вдигам палци в знак на поощрение за смелостта и нестандартния опит.

Вдигам палци и за някои дребни детайли като дългия ала-пинокио нос на Никсън (горкия човек, съсипаха го с тия филми напоследък), препратката към „300“ в откриващата бойна сцена, надписът „МИР“ на финала…

На излизане от киносалона все още не бях сигурен какви точно са ми впечатленията от нещото, което бях гледал. Някакъв младеж зад мен бе категорично лаконичен, подхвърляйки на висок глас:
– Ебахти филма!

Watchmen Smiley

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.86/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Longanlon
    15.Mar.2009, 18:03

    това дълго ревю е от хубавите :) личи си кой е основния писач в тоя сайт…

  2. от mart
    17.Mar.2009, 10:48

    тоя уочмен бе…
    в случая съм склонен да се съглася с теб особено относно графата за убедителността на атмосферата. наистина филма се нуждаеше от повече нагнетеност от наближаващия апокалипсис… нуждаеше се да бъде по скромен във визията си. дразнещи са не само забавния каданс, а едва ли не целия лъскав филтър през който е минал, който в случая вече не е толкова радост за окото. всичко сме го виждали вече. за саундтрака няма кво да говорим, там поне и тримата сте на едно мнение. готини песни сложени адски ама адски не на място. на места ми настръхваха косите даже.
    но потенциала… потенцияла е ГОЛЯМ. и за разлика от милия ни и дълго обсъждан черен рицар, където видяхме адски огромния му потенциял направо захвърлен на бунището, тук потенцияла си личи. и то много. (да тук благодарим на мур де) И въпреки горните ми забележки, филма определено стои на най горната лавица до най-добрите в жанра. (супер)героите, толкова различни, толкова човешки, толкова грешни… и такива копелдаци. евала за което :) като изключа може би бухала и оная в полиестера, които ми бяха мезумно скучни, другите ми попаднаха в десетката.

Коментирай...