Watchmen

Първо – филмът е огромен. Толкова огромен, че в момента преписвам това от тетрадка, опасявайки се, че Николай ще ме изпревари и ще те заблуди, че Watchmen не ставал. Пълни глупости. Ог-ро-мен!

И стига си се кискал, защото изобщо не говоря за времетраене. Ако ти трябва уверение, че говоря точно на теб и това уверение е свързано по някакъв начин с това дали си чел или не комикса – забрави. Няма никакво значение, защото Зак Снайдер е бил толкова последователен и отдаден на въпросната новела, че има куп сцени, от които можеш да извадиш скрийншоти, да им лепнеш по едно балонче с текст и да заизглеждат досущ като така любимите странички. За да се направя на обективна, ще вмъкна, че моментите, в които сюжетът си позволяваше да кривне от оригиналната история бяха странно осезаеми. Може и да е изродена фенщина това. Все тая. Дори с тях единственият начин, по който е редно да приемеш този филм е като шедьовърът, който е. Защо ли?

• заради оригиналната история, която прави Watchmen един от най-сложните, важни и блестящи комикси правени някога

• заради въпросите, които ще остави този филм в теб, ако не си от онези малоумници, напуснали залата, разочаровани от липсата на голи бедра и повече екшън

• заради невероятните сцени, прибавили неизменното visionary към двете достатъчно забавни имена на режисьора Зак Снайдър

• заради страхотната игра на Джаки Хейли, играещ Роршах, както и всички останали, които именно той не ти позволява да харесаш достатъчно

• заради възможността да видиш още един добре екранизиран комикс

• заради удоволствието да осъзнаеш, че все още имаш съвест

• заради удоволствието да осъзнаеш, че си я загубил

• заради безумната музика, на която ще се подиграваш с кеф веднага като свърши филма

• заради възможността да се изявиш като идиот, обсъждайки пишката на д-р Манхатън

Все неща, които не бива да пропускаш.