В кухнята на Казандзакис

В Soul Kitchen, Хамбург е парти-терена, в който добре познатите персонажи на Фатих Акин -  деца на глобализацията, отвъднационални, аполитични, с корени единствено в настоящето, без да искат разрешение и с подръчен реквизит, забиват деветдесет минутен мултикултурен траш, смешен, тъжен, по цигански шарен. Комедийната схема e експлоатирана доволно (сещам се последно за Be Kind Rewind). Храна за душата е името на бивше хале от преградията, превърнато от Зинос Казандзакис в широко известна сред тесен кръг лузъри ундърграунд кръчма, в която малкият човек е с предимство. Постепенно ударите на данъчните и нездравия апетит на инвеститори към мястото зачестяват. Загубата е предотвратена от гурме-готвача на Бирол Юнел, бунтовник срещу лошия вкус. Негови са емблематичните за посоката на режисьора думи -“Пътешественикът още не е пристигнал“.Тесния кръг от лузъри се разширява скокообразно и изнася на сцената  Мориц Блайбтрой в целия му блясък. Той е предания брат на Зинос, затворник, влюбчив комарджия, и абсолютно неблагоданадежден тип, който по повеля на жалона става мениджър на Кухнята.., и я банкрутира. Следва серия клиширани гегове, в които дуото търси начин да изплува, с верния съпорт на неколцина приятели от подземния свят и клиенти и успява да се отласне от дъното, макар и разделени, всеки по-мъдър и силен от преди.

Участието на Удо Кир е голям кеф, но още по-голям са органичния(хаха) саундтрак и камеото на фронтмена от „Веркмайстерски хармоний“ на Бела Тар.

Camera Obscura