Turtles Can Fly (2004)

Роденият в Иран кюрдски режисьор Бахман Гобади е известен на широката публика с филмите си, в които основните теми са свързани с конфликтното положение, историята и културата на кюрдите. Именно такъв филм е режисьорският му дебют в пълнометражното кино – A Time for Drunken Horses, който му донесе световно признание през 2000 година. Не по-малко обичана и оценявана е лентата му Костенурките могат да летят от 2004г. – един от първите филми, правени след падането на режима на Садам Хюсеин.

Филмът е ко-продукция между Иран и Ирак, а действието се развива в кюрдски бежански лагер на иракско-турската граница в навечерието на навлизането на американските войски в района. Заради проамериканското настроение и ясно изразането отношение към политическата обстановка, Гобади е обвиняван в създаването на филм, който представя едностранно проблема. Но гледайки цялостната картина, в Костенурките могат да летят не става въпрос за политика. Неговите герои са неуки старци и малки деца, които единствено се интересуват от това как да оцелеят в един враждебен студен свят.

Главният герой в историята е 13-годишно момче, наречено Сателита заради способностите си да поставя сателитни чинии и антени в селата в района. Малкият всезнайко е местният лидер – със своите умения и ограничен английски се опитва да прихване някакви новини по телевизията, отнасящи се за войната, съветва старейшините на селото, грижи се за цяла армия деца и върти търговия с обезвреждане на мини. Той се влюбва в загадъчно малко момиче, което изглежда носи много болка в сърцето си и се сприятелява с брат ѝ, който има пророчески способности.

В много филми сме виждали щастливи истории с тъжен край или такива, които започват трагично, но намират благополучна развръзка. Този филм не е от нито един от двата типа. Костенурките могат да летят започва на ръба на бездънна пропаст, лъкатуши по трънливи пътища, а накрая оставя героите още по-нещастни и отчаяни, отколкото ги е заварил. С безкомпромисни натуралистични сцени, режисьорът ни обрисува един свят на мизерия и болка, на минни полета, осакатени физически и психически хора, осиротели деца – света на един народ без държава, без надежда, без Бог.

Поразяваща в този толкова мъртвешки студен филм е енергията и топлината, които излъчват главните герои – малки момчета и момичета, които с ентусиазъм се захващат за всичко, което правят. Сред най-силните сцени във филма е тази, в която момче, останало без ръце след избухването на мина, обезврежда друга такава с уста. Това са героите на Гобади – корави крехки създания, с пълни с обич сърца, които дори когато плачат, показват по-силен характер от повечето хора. А самият филм е изпълнен със символи и послания, които те карат да се запиташ какво в крайна сметка е отношението на режисьора към ситуацията. Но някак почти не ти остава време да се замислиш какво означават червените рибки и летящите костенурки, защото единственото, което чувстваш е смазваща болка и отчаяние.

Костенурките могат да летят е разкъсващо емоционална и дълбоко човешка история за детското страдание и сила. Тежка въздишка, сподавена в мъка, зов за съпричастност.  Филм като черен кошмар – трагичен, епичен, истински, смразяващо прочувствен.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 4 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от Тру
    13.Sep.2010, 23:44

    хубаво ревю. и много добър филм.
    съдейки по ‘купчината’ коментари, едва ли някой го е гледал изобщо. което е голям пропуск. много силна и реалистична драма, без грам претенциозност.

Коментирай...