True Grit (2010)

Годината е 1969-та. По екраните се върти уестърна True Grit, който бързо приковава зрителското внимание. По-късно това се оказва филмът, който ще донесе единствения оскар в кариерата на Джон Уейн и ще остане в кино историята като филм-класика в жанра. Преди всичко това да се случи обаче Чарлз Портис пише знаменитият си роман, който се превръща в бестселър и продължава и до днес да вдъхновява творците по цял свят. Сред тях са и братята Коен, които адаптират новия си филм по книгата, запазвайки конструкцията на действието и дори цитирайки части от оригиналните диалози. Така новият True Grit се превръща в не просто римейк, а в нов прочит на позната история.

Историята е разказана през очите на 14-годишната Мати Рос, която е твърдо решена да намери и накаже убиеца на баща си. Ето защо тя се обръща за помощ към шериф Рустър Когбърн, който с неохота се съгласява да помогне. Междувременно в преследването се включва и тексаският рейнджър ЛаБьоф, който е по следите на същия престъпник. Така тримата поемат на път, който ще ги изправи пред трудности и изненади.

Още с първите кадри лентата ни потапя в атмосферата на класическите уестърни, пълни с истории за злодеяния, подли престъпници и смели шерифи. Братята Коен и екипът им не се спират пред нищо, за да постигнат тази автентична атмосфера – от костюмите и декорите до характерния говор. Режисьорите подхващат филма със самочувствието, пък и с реномето на хора – при това едни от малцината – способни да възродят уестърна като жанр. Без да сме гледали лентата от 69-та сме почти сигурни, че настоящата няма как да не е по-добра: най-малкото напредъкът на технологиите и културата не може да бъде игнориран и си казва думата. Кинематографията и музиката са поверени на стари познайници на режисьорското дуо, които се погрижват филма да добие стил и мрачни окраски.

Самите Коенови нагледно демонстрират класата си с хумора, който дават на крайния продукт. Всъщност това е и елементът, разчупващ уестърнското клише и правещ лентата по-особена. Хуморът е едновременно тънък и черен, а иронията на моменти е почти неуловима, което е смело от страна на братята. И докато двамата са достигнали такова ниво, че могат да си позволят всякакви смелости и волности, то въпросното говори и за нещо друго – доста добър вкус. Доказателство за това е факта, че Коен са заимствали на места, запазвайки част от лафовете и диалозите от оригинала, при това почти едно към едно.

Това, което е изцяло тяхна заслуга е атмосферата. За Коен се носят легенди, че могат да режисират и насън, но нека не си кривим душата: в True Grit братята не надминават себе си. Все пак режисурата е доста над средното ниво и няма как да бъде иначе, но липсва малко от коеновия перфекционизъм, а загубата на ритъм в края е очевадна. Дори има сцена, която е плашещо неубедителна и зле изиграна. За финал и финалът е сякаш претупан. Изброяването на тези няколко недостатъци обаче е съвсем целенасочено и показателно – всичко друго в лентата е почти без забележки.

Друга от силните страни на True Grit е играта. В каста намираме цели две номинации за Оскар. Първата е на Джеф Бриджис, които стои все така солидно на екран, уповавайки се на добрия си опит с превъплъщаването в пропаднали и алкохолизирани пичове. За разлика от него Мат Деймън е поставен в по-непривична ситуация. Почти неузнаваем, той се превръща от съвременно улично пуцало в прашасал тексаски рейнджър. В сравнение с тях двамата Джош Бролин има съвсем малко екранно време. Той обаче го използва пълноценно и смразява с изражението си.

Ала големите комплименти тук отиват при госпожица Хейли Стейнфелд. Тринадесетгодишна тогава, младата актриса пленява основно с чар и излъчване, докато играе ролята на устато и отракано момиче, надарено освен всичко и с доста интелект. За съжаление персонажът ѝ стои леко нереалистично и може би не е съвсем доразвит, което донякъде осакатява представянето ѝ. Но колкото и да е смела и опърничава героинята, в крайна сметка тя си остава малко и беззащитно дете… и Хейли успява да изиграе това – което е най-важното.

True Grit е по-скоро развлекателен и неангажиращ филм. Ако си свикнал братята Коен да те ангажират и предизвикват интелектуално – тогава навярно ще останеш доста разочарован. Това е може би най-масово ориентираният им филм, и със сигурност не сред най-добрите. Ако обаче си настроен на такава вълна, то очаква те едно странно и унасящо препускане из прериите на Дивия запад. Приключението е гарантирано. Western’s not dead!

Никс, Нели

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.11/5 от 9 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 6 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Номинации за Оскар ‘11 | F r a m e s p o t t i n g
    24.Feb.2011, 23:25

    […] True Grit […]

  2. от cinemascrotum
    25.Feb.2011, 8:46

    Рядко се вижда римейк, който да е по-добър от оригинала, но Коените го могат. Един от по-добрите филми на миналата година. 8.4/10

  3. от todor
    25.Feb.2011, 12:30

    Това не е римейк, а екранизация на книгата. Първия филм също е по книгата и когато някой реши да направи нова екранизация, това не значи, че прави римейк на първата.

  4. от Jen
    25.Feb.2011, 13:26

    Първата екранизация е скучна. Тази на Коен не е, отделно, че изглежда великолепно, както винаги. И при тоя ограничаващ базов материал, пак са напускали разни малки коенизми, с които филмът става два пъти по-умен отколкото е и поредният им, който има какво да каже и на второ гледане. Определено един от най-добрите за миналата година.

  5. от lammoth
    25.Feb.2011, 22:05

    на мен много ми хареса филма, вярно не те ангажира интелектуално, както каза, но все пак е доста приятен за гледане. :) И съм напълно съгласен с финалните щрихи: Western’s not dead! :) )

  6. от Награди Оскар 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    1.Mar.2011, 0:43

    […] е нищо в сравнение с последния филм на братя Коен – Непреклонните, който от 10 номинации не материализира в статуетка […]

Коментирай...