TRON: Legacy (2010)

TRON: Legacy е усъвършенстваният учебник по „Как се снима филм за калпавото-MTV поколение“. Забъркваш зашеметяващи визуални ефекти, удряш им едно рамо с красива операторска работа, която да блесне на IMAX екрана (и то как!), вземаш една звезда, която се любува на култов статут сред кинолюбители и критици (скорошен Оскар също помага), и друга, пред която се кланят всички люде до 25 години (+ няколко бонус в зависимост от пола), и voilà! Едно от кино събитията на годината е готово за консумация. Фактът, че сценарият бива ръфан от плъхове в някоя кофа за боклук (най-вероятно умишлено захвърлен там) е маловажен.

Не мисля да резюмирам историята. На всеки, който е хвърлил дори и бегъл поглед на кой да е от трейлърите, му е пределно ясна завръзката. Това, което не става ясно от трейлърите е, че на едно текстово ниво лентата е една голяма каша от полуразвити идеи, няколко ненужни сцени и тъжни опити за хумор и препратки към първия Трон (и не само). Най-разочароващ е фактът, че филмът има толкова много потенциал да бъде нещо епично, завладяващо и смислено преживяване.

– задължителният за всеки Дисни филм семеен мотив – Сам Флин, който трябва да се справи с емоционалната експлозия, породена от откриването на баща си.
– далеч по-интересният сблъсък на идеали и светогледи, представени в образите на Създателя (Кевин Флин) и неговото творение/подобие (Клу).
– вътрешни терзания и криза на самоличността, въплътени в маскирания гладиатор Ринцлер.

Сблъсъкът между баща и син е сведен до преекспонирани сръдни, сдобрявания и подобни глупости. Образът на Клу е твърде недоразвит и непостоянен, че да се стигне до каквато и да е смислена кулминация. Този пък на Ринцлер отсъства изцяло, а беше един от по-обещаващите програми, но в края на филма си остана просто черна нинджа. Към тези теми авторите са се отнесли с такъв респект и професионализъм, че са решили да вмъкнат в промеждутъка и нещо леко, незатормозяващо и забавно – като геноцид.

Другият проблем на филма е непостоянния му тон, или за да бъда точен – липсата на баланс. Трудно е да вземеш каквото и да е насериозно, когато от нищото ти стоварват дзен шегички, които никак не се вписват с персонажа. Майкъл Шийн може и да се носи с героя си Кастор/Зус на най-голямата камп вълна, но тъжната истина изплува наяве сред синкава и неособено напрегната експлозия – персонажът му е просто поредния пълнеж, с който сценаристите не са били особено наясно какво да правят, или каква цел да му дадат.

За наше щастие, дебютантът Джоусеф Косински е бил повече от наясно как иска да изглежда творението му. Опитът му като рекламист и архитект просто блести. Светът на Трон, въпреки че е по-скоро футуристичен отколкото дигитален, е изпълнен с живот и движение, с цвят и контраст. Всичко в Мрежата крещи първокласен дизайн – като започнем от архитектурата на сградите, минем през цялостния изглед на превозните средства и стигнем до нещо по-незначително като дрехи и костюми. Все по-рядко кино-зрителят има удоволствието да попада на цялостна, завършена и консистентна визия, но Косински си е свършил задачата повече от добре. Дори и работата му с камерата, макар и да не е оригинална, е в подкрепа на тази визия.

Аудио-частта също не е била пренебрегната. Френското електронно дуо Daft Punk (наред с Трент Резнър и Атикъс Рос) са глътка свеж въздух като стане дума за музикално оформление. Повече от щастлив съм да чуя разчупване (или тотално пренебрегване) на нео-класичките композиции, които доминират в една голяма част от кино продукциите. Музиката на Guy-Manuel de Homem-Christo и Thomas Bangalter се справя с всяка роля, която ѝ си даде – саундскейп, емоция, динамика. Силно се надявам да се утвърди като тенденция каненето на групи и различни музикални изпълнители, че вече ми се повдига като чуя типичните мотиви на някои персони в жанра.

В нашата мила родина всеки ще има възможността да се наслади на първото смислено 3D в игрален филм след „Аватар“. За съжаление, не всеки ще може да ахне пред величието на IMAX-a, а това определено е най-правилният екран за този филм. Всеки образ изпъква, пейзажът те обгръща и просто ставаш част от този прекрасен, дигитален свят. Жалко, че цялостната картина е твърде стерилна, емоционално неангажираща и, честно да си кажа, скучна.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.89/5 от 9 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 17 коментара!  
Добави коментар?

  1. от cinemascrotum
    20.Dec.2010, 11:14

    Филмът е откровено глупав и детински. Спасиха го единствено 3-D технологията и предварителния хайп. 300 милиона долара на вятъра – добре дошли в Холивуд! 5.0/10

  2. от Ирина Марудина
    20.Dec.2010, 14:29

    Все пак бях изненадана не в добрия смисъл от предупреждението в началото на филма, че части от него са снимани в 2D (т.е. да не търсиш проблем в очилата и да не ги съдиш…)
    Май цялата реалност извън дигиталния свят си беше 2Д.

  3. от cinemascrotum
    20.Dec.2010, 14:41

    Набито око имаш, Ирина! :)

  4. от preskoo
    21.Dec.2010, 17:57

    Тъкмо тази вечер отивам да го гледам и се радвам, че успях да прочета ревюто преди това. Ще споделям мнение после. :)

  5. от Vase
    21.Dec.2010, 22:19

    О боже, аз ли изведнъж се озовах сред море от хейтъри или кво…

  6. от баба ти Цеца
    28.Dec.2010, 2:27

    Филмът е добър и ще излезе на печалба. Хейтърите по-добре да си мълчат и да ходят да гледат други филми.

  7. от cinemascrotum
    28.Dec.2010, 8:52

    Това, че един филм ще излезе на печалба, не означава, че е добър, бабо.

  8. от MadMax
    8.Jan.2011, 16:04

    Може би автора на рецензията би трябвало да се захване с режисура или поне писане на сценарии за да не се повтарят никога повече подобни филми, което мен лично би ме натъжило. Определено филмът няма да попадне сред отличниците в кино историята, но пък със сигурност си изпълни целта, а именно да достави удоволствие, зрелище и забавление, така че не виждам причина да бъде коментиран по този начин.

  9. от Влади Неколов
    9.Jan.2011, 10:13

    MadMax, ти току-що каза – завъртено, но го каза – „кат’ не ти харесва, ‘оди си го направи сам“.

    Полудявам, когато го чуя това.

  10. от MadMax
    9.Jan.2011, 13:28

    Не съм искал да прозвучи така, анализите които правите ми носят голямо удоволствие и се радвам да открия различни гледни точки и акценти на които не съм обърнал внимание. Но в случая с „Трон“, анализът ми се струва прекалено негативен, което предизвика и моята реакция, съгласен съм че в някои аспекти филмът куца, но в общ план определено си струва, и не заради нещо друго а главно заради зрелището. Бих искал да добавя че голямо впечатление ми направи музиката, рядко се наблюдава подобен синхрон между звук и картина

  11. от Влади Неколов
    9.Jan.2011, 13:58

    Радвам се, че не си имал това предвид, защото е най-лесно да отсвириш нещо без каквито и да е обективни преценки. :)

    Иначе за музиката съм съгласен! Дано повече филми да последват примера на Трон и да заложат на по-нестандартни композитори/групи.

  12. от MadMax
    10.Jan.2011, 15:43

    Бих искал да се съглася с факта че беше грешка че не беше обърнато внимание върху образа изигран от Майкъл Шийн, този актьор ме впечатлява всеки път когато наблюдавам играта му, изключително многопластов и с голямо нетърпение очаквам развитието на кариерата му.

  13. от Номинации за Оскар ‘11 | F r a m e s p o t t i n g
    25.Jan.2011, 16:20

    […] TRON: Legacy […]

  14. от V
    25.Jan.2011, 16:21

    Заспах в киното. Без майтап!

  15. от Никс
    26.Jan.2011, 3:00

    Без майтап, и аз без малко да заспя! Което ми се случи последно на Алисата.

  16. от don’t turn the lights on « photonicx
    17.Nov.2011, 21:34

    […] Daft Punk – Tron Legacy (End Titles) Най-доброто в Tron: Legacy: музиката. Макар да сме чували и по-добро от Daft […]

  17. от devill
    18.Jun.2012, 13:25

    Аз мисля че филма е достатачно хубав за да носи печалба

Коментирай...