Три дни в Сараево (2014)

Новият български филм „Три дни в Сараево“ тръгва по кината от 30 септември в програмата на Дом на киното, кино „Одеон“ и Евросинема. Лентата е дело на Николай Тодоров, чийто дипломен проект „Минутите след това“ печели няколко международни награди, включитлно наградата „Джеймисън“ на София Филм Фест за най-добър късометражен филм. Не минути, а цели седем години по-късно режисьорът и сценарист ни отвежда в столицата на Босна и Херцeговина за три дни.

Три дни в Сараево

Лентата ни запознава с две млади жени – Маргита и Манца, които пътуват от две различни държави, за да се срещнат в Сараево – град, който сънуват без дори да са били там. Двете се впускат в това пътуване с единствената цел да разгадаят сънищата си, като опознават града, споделят емоции и спомени. Още с първите кадри филмът прави сериозна заявка за дълбочина и съдържание. „Три дни в Сараево“ е своеобразно психологическо изследване на връзката между съзнателно и подсъзнателно, минало и бъдеще, човек и място, действителност и желание. За съжаление обаче тази идея се оказва прекалено амбициозно начинание за Николай Тодоров, чиято първа грешка е може би дължината на филма. Замислен като късометражен, впоследствие той е заснет като 50-минутен – времетраене, прекалено дълго, за да отговори на емоционалната наситеност на един късометражен проект и същевременно прекалено късо, за да разкрие целият потенциал на сюжета, както би го направил един пълнометражен филм. В крайна сметка историята остава недоизказана, персонажите – недоизградени, филмът – не съвсем доизживян.

За състоянието на персонажите можем да търсим пряка отговорност в актьорската игра. Тук Николай Тодоров използва похват, вече изпробван от не един и двама големи режисьори – той скрива сюжета на филма от актрисите си, оставяйки ги сами да преоткриват своите персонажи, докато в същото време ги градят. И ако този подход към актьорската игра може да бъде изключително успешен и въздействащ, то в други случаи има точно обратния ефект – неубедителност, граничеща на моменти с най-обикновено неумение. Монотонният, лишен от емоция и някак неестествен говор на едната от актрисите ни подхваща още от началото на лентата, рушейки всякаква емоционална връзка между зрителите и историята. Дори това обаче не успява да развали някои от истински силните сцени в лентата – достатъчно е само да споменем диалогът в гробищата.

Три дни в Сараево

Музиката успява да улови както вътрешния свят на героините, така и духа на града. Под звуците на класически и рок ритми, пред зрителя се разкрива град, обвит в мистицизъм. Обикаляйки измежду ъндърграунд клубове и осивяли, продупчени панелки, камерата ни развежда из Сараево по всяко време на денонощието, запознавайки ни както с вечерното му очарование, така и с „действителността“ на дневна светлина. Пред зрителя се разкрива може би най-труднодостъпната столица в Европа – запазила своята атмосфера и останала, доколкото е възможно, леко встрани от глобализацията и тоталния комерсиализъм.

Именно затова и изборът на Сараево не е случаен – това е място с противоречива история, място, което среща красиво и грозно, надежда и болка. „Градът във филма е не просто фон на действието, той носи собствен дух и образ едновременно на спокойствие и възбуда“, казва режисьорът. И въпреки няколкото сполучливи опити да пресъздаде точно тези усещания, лентата не успява да ни потопи докрай в атмосферата на Сараево, да ни накара да почувстваме 50-те минути като три дни. Неизбежното въведение в сложната историческа, политическа и социална обстановка като че ли заслужава по-сериозно отношение от няколко подхвърлени реплики и кадри на порутени сгради. В крайна сметка обаче военна драма не е основната цел на лентата и по-добро хрумване би било политически нотки въобще да не бъдат вкарвани, а щом веднъж са – то да бъдат доразвити в дълбочина. Ала тук отново можем да се върнем към дължината на лентата.

Макар донякъде мудно и объркано в началото, в крайна сметка сякаш пътуването до Сараево си заслужава, а финалът му – при все че не е универсален и „за всеки“ – е най-докосващият момент в този български филм. „Три дни в Сараево“ е лента, която като че ли не се вписва в българската кино действителност, и едновременно с това е нейно отражение – малко неясна, но амбициозна, сантиментална, човешка. Българското кино, от своя страна, някак напомня на самият Сараево – две неща, чиято слава ги предхожда и които, постепенно и въпреки смътните времена, намират своето място и бъдеще.

Нели, Никс

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.00/5 от 2 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...