Toy Story 3 (2010)

Премиерата на Toy Story 2 през далечната 1999 година породи рядка положителна  критика, когато се заговори за качествата на продълженията на филми, вече станали институции и значими за архивите на киното моменти: втората част на Toy Story от 1995 надминава качествата на оригинала, който за кратко се превърна в една от най-обичаните анимации и вече години наред продължава да поддържа статуквото си на такава.

Този трети филм от поредицата се добавя към останалите два толкова добре, че пасва на класическите анимационни традиици от времето на 90-те и дори ги развива така, че да почувстваш шеметната градация на технологиите, но все пак да  имаш плътната основа, че всичко това се гради на една получила вече признание история, която обаче не спира да трогва с фундаменталността и зародиша си в едно по-друго време. Време, в което не сме гледали филмите на 3D, но не щеш ли, през 1996 на церемонията по връчването на Оскарите, именно създателят на Toy Story – John Lasseter получава специален приз от Академията за високи постижения в областта на компютърната анимация. Всъщност, това допринася за култа към анимационния филм, но основният фундамент се крие някъде в самата му същност, в този нов предметно-пластичен свят на живите играчки, който буквално оживява пред очите ти и те поразява с динамика и пищност.

Toy Story 3 се случва 11 години след последния филм и носи атмосферата на миналите два. Всъщност, това е кино, което носи наслада с мащаб и еуфория. Удоволствие, равняващо се на Тарантиново зрелище, но с малко по-други нюанси. Но третата част изглежда не е правена, за да надмине останалите две, нито пък да повиши качеството им, т.е. тя се появява като едно логично тяхно продължение, и както следва – тя се оказва най-задълбочена и комплексна от трите. Светът на героите се увеличава, изследването на характерите става по-дълбоко, по-детайлно, появяват се нови образи, което от своя страна е мотив за още повече зрелищност. Резултатът е: лабиринт от находчиви режисьорски послания, толкова умели и абстрахирани от всякакъв външен дразнител, че в един момент това, което се случва придобива вселенски размери, своя вътрешност и двигател – имаш чувството, че познаваш героите и света им, тяхната вътрешна мотивираност и житейска нагласа.

Филмът започва с бурна полубутафорна уестърн-екшън сцена, която прилича на упражнения по абсолютна свобода, но не след дълго играчките се озовават в безпомощност и тревога, на прага на опасностите, където ще открият, че т.н. невинно детство може да крие един необуздан и див свят, обитаван от малки човешки злодеи. Не след дълго пластмасовите герои се сблъскват със свои себеподобни и нещата стават още по-опасни. Тогава се получава нещо като пластмасов канибализъм – и точно тук трябва да вметна очарователните хорър елементи, които правят анимацията с една идея по-стряскаща. Всяка следващата част от поредицата систематично следва тенденцията да става с една идея по-мрачна от предишната. И тук това е налице, като цялата тази атмосфера е въплътена в образите на новите герои – розово плюшено мече с зловещи намерения, смущаващо огромна кукла-бебе, кавалера на Барби – Кен и т.н. Те не само имат характеристики на отрицателни герои, но и събират емоционални фрактури, имат своята „житейска“ история и своите тъмни пориви.

Въпреки това, във филма никога не изчезва абсолютното забавление, шегаджийските подмятания, типични за жанра, и онзи приключенски дух, който съпътства цялата сага още от 90-те. Но водещото в тази трета част не са нито приключенията, нито носещите противоположни качества герои. Самата завръзка е моментът, в който Анди, детето-притежател на играчките, пораства и идва време да поеме по нови пътища. Съответно съдбата на играчките също се променя. И тук е водещият момент в този чудесен завършек на трилогията. Това е най-мъдрата и най-зрялата част от трите, защото успява да проговори собствения си език, и някак вселенски да те вмъкне в цялата тази симпатично забъркана суматоха, в която е време за важни решения и сложни дилеми. А още по-потресаващо е, че най-силният драматичен момент е постигнат в една единствена сцена, към която е трудно да останеш безразличен. Емоционалното равнище е много високо, и макар елементарно като постройка (но какво би трябвало да бъде в един все пак детски анимационен филм?), то успява да вземе превес и в един момент осъзнаваш, че гледаш драматична история. Чак после идва стъписването, че всъщност наблюдаваш как нереални предмети се движат и се опитват да постигнат целите си, а ти си се вкопчил в цялото им приключение и духом искаш всичко да бъде отново наред. Всъщност, цялата постановка на Toy Story е вече достатъчно завършена и идейно затворена, така че колкото и продължения да има за в бъдеще, те просто няма да са това, което би трябвало да бъдат, защото ще са излишни.

Натоварен с многопластови идейни тунели, Toy Story 3 успява да изпълни целта си. На помощ идва и безкрайно цветният фантастичен свят на играчките, техните вътрешни пориви и индивидуални качества, на които се смееш от сърце, но в един момент се замисляш и усещаш как си се превърнал в част от цялата тази красива лъжа, и дори си даваш сметка за някои твои чисто човешки характеристики. Филмът е едно 100-процентово ренесансово забавление, но с важните си по-сериозни житейски обозначения. Така няма шанс да изпадне в посредствеността, нито да бъде поредният анимационен филм, на който ще се залепи етикетът „още един силен филм от Disney/Pixar“. Toy Story 3 е специален, защото има своето душевно богатство, своята богата индивидуалност, своето собствено виждане за нравственост. Едно силно продължение. Един филм, който диша и живее свой собствен живот.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.86/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 14 коментара!  
Добави коментар?

  1. от legrandelf
    2.Aug.2010, 17:25

    Много, много палци горе!

  2. от Иво
    2.Aug.2010, 17:42

    дам, безспорно, едно от най-добрите неща, които гледах за 2010, а и изобщо като анимация…

  3. от Nostromo
    2.Aug.2010, 19:39

    Вече се обясних в любов и при Елфа, но това филмче си заслужава „вричанията“ по абсолютно безапелационен начин. Набелязал съм си и първите две, че навремето съм ги пропуснал…

  4. от Иво
    2.Aug.2010, 19:57

    Ностромо, сядай бързо да ги гледаш:) как можеш да пропускаш такива класики! :)

  5. от Бож
    3.Aug.2010, 0:47

    Определено най-добрият и логичен край на приключението Toy Story. (:

  6. от Иво
    3.Aug.2010, 1:04

    ако има друго продължение… дано е пак след 11 години :D току-виж последвало качеството на предшественика си. :)

  7. от Никс
    3.Aug.2010, 1:21

    Ако можехме да пренебрегнем новия собственик на играчките, щеше да е лесно – играчките са при детето… на Анди :)

  8. от Иво
    3.Aug.2010, 1:32

    И аз си мислех за тази алтернатива, но така ми изглежда по-емоционален завършекът… а и рядко родителите пазят всичките играчки за децата си :)

  9. от Бож
    3.Aug.2010, 9:51

    Вариантът със завършек, в който играчките остават за децата на Анди би изглеждал донякъде предсказуем. Определено би могло да бъде също толкова добър, но финалът на Toy Story 3 беше както леко неочакван и изненадващ, така и силно емоционален, което го направи и толкова хубав,а дори и логичен. (:

  10. от Alpha and Omega (2010) | Framespotting на две годинки!
    6.Nov.2010, 19:51

    […] година, която ни е дарила с Toy Story 3, How to Train Your Dragon, донякъде Despicable Me и Summer Wars (като […]

  11. от Номинации за Оскар ‘11 | F r a m e s p o t t i n g
    25.Jan.2011, 16:22

    […] Toy Story 3 […]

  12. от Владо: Най-добрите филми на 2010 | F r a m e s p o t t i n g
    5.Feb.2011, 19:26

    […] 7. Toy Story 3 Това нещо не знам какво точно прави тука… Поне е шаренко, на Pixar и по-добро от „Up“. […]

  13. от Никс: Най-добрите филми на 2010 | F r a m e s p o t t i n g
    17.Feb.2011, 20:33

    […] Toy Story 3 Toy Story така и не успя да ме развълнува истински – в […]

  14. от Иво: Най-добрите филми на 2010 | F r a m e s p o t t i n g
    18.Feb.2011, 14:44

    […] Toy Story 3 Тази анимация беше едно от най-вълнуващите […]

Коментирай...