Tideland

Tideland е един от най-странните филми на нашето време. Нещо като съвременна и умопомрачителна екранизация на „Алиса в страната на чудесата“. Филм, разбира се, на Terry Gilliam.

Гледането на тази ексцентричност е истинско изпитание за нерви, търпимост и воля. Не че филмът е лош или стандартно тъп – не, но е трудносмилаем. Или несмилаем. По цял свят хората масово са напускали салона преди края на прожекцията. Аз успях със сетни усилия да го догледам целия – къде от любопитство, къде с чист инат. Ала на моменти и с небивал интерес.

Гротескни кадри, тежка и тягостна атмосфера. Действие, в което не виждаш последователност и сюжет, сякаш напълно лишен от смисъл.
От другата страна – наситени цветове, много въображение и невероятна актьорска игра. Малката Jodelle Ferland (по онова време едва десетгодишна) изиграва ролята си прекрасно и покъртително. Нейната героиня носи звучното име Джилайза-Роуз, което, не мога да обясня точно как, но сякаш и отива. А момиченцето обхожда такъв огромен спектър от емоции и настроения, при това с такава дълбочина, че развълнува дори сляп за актьорската игра зрител в лицето на моя милост.

Земя на приливите“ е на моменти извратен, на моменти брутален… но всичко е пресъздадено чрез намеци и внушения, без особен буквализъм. Филмът те „психира“. По едно време си мислех, че момиченцето е леко побъркано заради родителите си, които са били на хероин, докато са го зачевали (това го няма в Tideland – роди го болното ми съзнание, провокирано от филма). После сериозно се замислих над възможността малката да е резултат от акт между брат и сестра. И накрая нейния брат да и посегне. И всякакви такива психарии…

Някъде прочетох интересното заключение, че този филм е душевната мастурбация на стар (и реномиран, бих добавил) режисьор. Дето си го изпълва него, кефи си го, кара го да се чувства завършен. Само че зрителите не улавят и капка от това. Дори и по-специалната публика, която по принцип харесва нестандартните филми на Gilliam. Tideland също така е правен по книга, така че заслугите не са единствено негови.

Самият Terry Gilliam казва за филма (явно се е налагало доста да обяснява), че отразява гледната точка на дете. Светът през очите на дете – шокиращ и наивен, изкривен от защитните механизми на детското подсъзнание. Какво може да направи с един свят детската невинност и ум. Интервюто завършва с думите:

„Бях на 64, когато направих този филм. Мисля, че най-накрая открих детето в мен. То се оказа малко момиченце.“

Дали се прави на интересен или наистина е такъв – аз не се наемам да гадая…

Tideland не отправя никакви послания, но затрупва с внушения. Тук думите звучат празно – трябва да се гледа… пък дори и само за да видиш какви неща стават по света. Дали е претенциозно скучен или навярно има гениален замисъл, който обаче не можеш да разбереш? Не знам, но гледането си заслужава дори единствено за да си поблъскаш главата над тези и куп други въпроси.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.80/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Една година Framespotting | Framespotting - блог за кино.
    26.Oct.2009, 14:39

    […] но домейнът се появи на 16-ти октомври, а символичната първа публикация – на […]

  2. от V for vafli
    6.Feb.2010, 20:29

    Татко отива на разходка,нях,нях…..

Коментирай...