Thor (2011)

Филмите за супер герои са несъмнено една от запазените марки на Холивуд. Всички ние неведнъж сме ставали свидетели на онези ленти, в които смелостта и свръхестествените сили намират своята обща консистенция, за да могат да пренесат зрителя в едно друго измерение, изпълнено с епични битки, славни воини и изява на чисти чувства, познати не само на хората, но и на супер героите.

Несъмнено обаче лентите, базирани върху комиксова история, са и тези, които често търпят най-голяма, къде заслужена, къде не толкова, критика що се отнася до крайния продукт. Дали заради високи очаквания на онези хора, наричащи себе си фенове на комикси, или заради някакви стандарти, изградени през годините на този познат от доста години „героичен” холивудски жанр. Истината обаче е такава, че е действително изключително трудно за един филм от този калибър да избяга от една своеборазна шаблонност, по която се създават комиксовите адаптации. Но това, разбира се, не е и гарант за абсолютен провал. Когато открием „сместа” от щипка героизъм, доза свръхестественост, премесена с магия, а за фон добавим и проявата на чисто човешките чувства, е ясно, че става свидетели на продукция, поставяща основите си в чистото желание да забавлява и развлича своите зрители.

Такъв е случаят и с най-новата superhero филмова епопея, базирана по едноименния комикс от далечното начало на 60-те години и дело на мастодонтите в тази сфера Marvel, а именно историята за могъщият бог на гръмотевиците Thor. Режисираната от актьора/режисьор Кенет Брана лента е типичният пример за холивудска продукция за масовия зрител, в която се откриват всички необходими елементи, за да се постигне ефекта на забавление. Налице е и вече широко разпространеният 3D / IMAX 3D ефект, който без съмнение е от изключителна важност, когато говорим за филм с подобен комиксов мащаб. И макар Тор да е от онези герои от рисуваните приключенски книжки, които малко или много са оставали в сянката на широко разпространените такива, в тази пълнометражна адаптация именно триизмерното пространство успява да докосне зрителя, като го прави свидетел на сравнително добре поднесена епичност на битките, на изящество, подобаваща само на един магически, далечен от Земята свят; такъв какъвто го познаваме от всички истории и легенти, които сме чували през живота си.

Thor е от филмите, в които ще откриете всичко типично за съдбата на един супер герой, който трябва да поеме неочаквано предизвикателство, за да достигне сам до простичка истина, за която преди това е бил напълно сляп. В началото се срещаме с типичната надменност и арогантност, типична за всеки един „свръх”, притежаващ сила, амбиция и жажда за безрасъдни приключения. Сблъскваме се с персонажи, които все пак, макар и с свръхестествено потекло, изразяват различие в характерите и намеренията. Отъпканият път на комиксовите филми бива продължен по особено сигурния начин, когато историята на героя поема изненадващ обрат, който ще постави на изпитание не само силата, но и персоналността му, пред лицето на огромна заплаха надвиснала над Земята и опастността от война между свръхестествени светове и раси. Всички характерни истории за лоялност, зараждаща се любов, героизъм и неумираща храброст се откриват в Thor, поднесени непретенциозно и „гарнирани” с доза хумористични моменти, каращи зрителя за момент да се откъсне от свъхчовешкото. Тъкмо тази непретенциозност в реализирането на сюжета обаче може да събуди и критика към лентата. Една от най-лесно доловимите слабостти в продукцията на Marvel Cinematic Universe e в минималистично поднесения сценарий, в който се откриват значителен брой клишета, които макар и на общия фон да биват нормално възприети от зрителя, на моменти успяват да придадат тон на недоволство и осъзнаване, че всъщност това наистина е просто поредният комиксов филм с мейнстрийм насоченост. От друга страна режисьорското желание да се покаже колкото се може повече във времетраене ненадвишаващо 120-те минути, довежда след себе си сюжетни моменти, които стоят сурово сдъвкани, недоразвити и една идея нелогичност, която обаче естеството на филма може донякъде да оправдае.

Що се отнася до актьорските изпълнения, то положението може да се определи като задоволително. Основната тежест, разбира се, пада върху напомпаните рамене на Крис Хемсуърт, на който е поверена ролята на богът на гръмотевиците Тор. 27-годишният актьор успява приемливо да изрази характерните метаморфози на героя си и да се бори за място сред другите холивудски мачовци, превъплътили се в някой супер герой. Имената пък на носителката на тазгодишния Оскар за главна женска роля, Натали Портман, и ветерана в киното Антъни Хопкинс, несъмнено ще събудят интереса на киноманите.

В крайна сметка Thor е едно добро филмово предложение за наближаващото начало на лятото; една продукция, която съумява да постигне своята цел на развлекателно кино. Лента, която не доскучава в своето развитие на действието и която, ако не сме твърде сурови към нея с огромно завишаване на очакванията си, може да е добре приета и оценена. Защото почти всеки един от нас понякога просто обича да бъде отведен в свят на необикновени герои и приключения.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 2.60/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 8 коментара!  
Добави коментар?

  1. от MCFOXXX
    27.Apr.2011, 19:14

    Поздравления за ревюто ;) Мисля, че ще ми допадне филмчето, важното е да се забавлявам, а от ревюто изглежда ще е така.

  2. от Дринов
    29.Apr.2011, 10:57

    Честно казано, Бож, като знам по принцип какви филми харесваш и предвид характера на недостатъците, които има този филм съм учуден, че го препоръчваш. :) :)

    И да, наистина мненията ни са доста сходни. :)

  3. от Бож
    29.Apr.2011, 11:57

    Признавам си, че не съм особено компетентен по отношение на филмите, базирани на комикси. Затова в тях търся главно това да са развлекателни и до някаква степен динамични. А Thor, като пресен представител на въпросното развлекателно кино, макар и с наличие на клишета и проблемни сфери успя да доближи по-горе споменатите очаквания. Оценката ми е неутрална понеже не ме впечатли до толкова, че да го прехваля, но и не ме разочарова до такава степен, че да го обсипя с хейт. :D
    Затова мисля, че определено е нещо, да го наречем свежо, което може да се види. :)

  4. от cinemascrotum
    6.May.2011, 19:01

    Средна работа филм. Идеята да се вербува Кенет Брана за режисьор е похвална, но изпълнението не отговаря на очакванията. Като цяло не съжалявам, че го гледах на кино, но щях да се радвам повече, ако бях изчакал HD версията, защото 3D-то му направо си вонеше на „тор.“ :)

  5. от Бож
    8.May.2011, 9:54

    филмът е нищо повече или по-малко от чисто мейнстрийм забавление.
    би било направо грубо да се претендира за някакво ниво от висотите. :D
    що се отнася до ефектите, аз успях да го гледам на imax, което предаде някакъв привкус от рода „да се насладиш на ефекта“, но определено не е и най-гениалното нещо в тази сфера.
    и все пак – it’s okay. :) като за едно изглеждане. :D

  6. от S
    19.May.2011, 10:13

    Не мога да разбера защо хората са толкова снизходителни към този филм…трябва да е нещо на психологическо ниво (детството?) , защото това е АНТИ-КИНО! Да, свали си го от замунда и го гледай на 15′ … сложи го в класацията с най-сваляни торенти там някъде при Бързи и яростни…където нещата са правено по формула и бизнес план. Но помнете, точно заради тази индустрия доброто кино страда!

  7. от Бож
    19.May.2011, 16:00

    Не смятам, че в случая някой проявява снизхождение към филма. (: Напълно ясно е от какво тесто е забъркана тази лента. Минусите ѝ са лесно откриваеми и съм се опитал да ги покажа по възможно най-добрия начин, със сравнително нормален тон на писане. Никой не отрича, че „Thor“ е представител на една част от киното (защото колкото и да не ни се иска това очевидно вече е част от киното като индустрия), в която всичко се прави за пари и както спомена по „формула и бизнес план“. Това наистина не е доброто, качествено кино, но очевидно няма и начин да се избегне напълно.
    Що се отнася до възрастовата граница, така да се каже, според мен всичко, както винаги, се свежда до личния вкус и предпочитания. Има хора на по 15, има хора и на по 25, който просто предпочитат такъв вид кино. Аз лично никога не съм бил върл почитател на комиксови филми (книжното тяло отново е за предпочитане), ето защо филмът не ме изненада до толкова с, грубо казано, недъзите си, защото те просто трябваше да бъдат до някаква степен очаквани. (:

  8. от Framebites #11 | F r a m e s p o t t i n g
    2.Sep.2013, 8:12

    […] Thor: The Dark World Тор от 2011 беше забавен и въобще не толкова разочароващ, […]

Коментирай...