The Wrestler

Кечът може да е театър, но зад кулисите капе истинска кръв. Не много, но достатъчно. Хората вярват в бой, който е само наужким, ала тук е и големият парадокс – в края на борбата тълпата изпраща своите любимци без загриженост и с увереността, че нищо им няма и са добре. А те не са.

Върлите фенове на Darren Aronofsky може и да са леко разочаровани, защото този филм не е толкова необикновен. The Wrestler разказва история, многократно виждана в киното и извън него. Единствено експонирането и в светът на кеча я спасява от пълна баналност, а добрия разказ и заснемане я правят интересна. История по-дълбока и смислена, чувствена дори, отколкото предполагат асоциациите с кеча. Ранди „Таранът“ Робинсън (далеч по-благозвучно в огиринал – Raaandy „The Raaaam“) има само работата си. Извън нея почти няма приятели, а семейството му отдавна не ще и да чуе за него. Дали заради естеството на своята работа или заради възрастта, Ранди трудно се адаптира към съвременния свят. Една голяма част от него е завинаги в миналото, със спомените и младостта си. За още повече драматизъм той играе на старо атари, докато децата в квартала разцъкват модерната Call of Duty… 4. Дори аз не я знам що за глупост е.

Ранди остарява, оглушава и накуцва. Опитът от подобни истории подсказва, че той ще бъде отхвърлен от хората и работата си като безполезен и никому ненужен. Но тук е различно – хората по улиците го познават, а публиката го обича и скандира името му. Той е гвоздеят на вечерта, звездата – било то и в треторазрядни шоу-програми. Не кечът отхвърля Ранди; тялото му отхвърля кеча.

В опит да живее „нормално“ и да запълни празнотата Ранди си намира допълнителна работа, търси контакт със злопаметната си дъщеря и романтика със застаряваща стрийптизьорка, чийто път по пилона необратимо е тръгнал надолу. Все неща, в които претърпява от частичен до пълен провал. В главата му звучи шумът на пълната зала и крясъците на публиката, но в мига, в който прекрачва вратата на магазина, в който работи и всичко заглъхва. Докато не изригне отново в момент, в който Ранди осъзнава, че не може без борбата. Нито пък може да продължава с нея.

Трогателни роли на Mickey Rourke и Marisa Tomei със забележката, че последната не успя да ме убеди колко е възрастна и нежелана от мъжете.

В такава обречена ситуация дилемата е ясна. Нещо като избор между физическата смърт и духовната такава. Но смърт няма – отворения и не толкова буквален край дава възможност на всеки да прояви въображение. И да се замисли дали прави това, което наистина иска и дали е щастлив с него.