The White Ribbon (2009)

Има филми, които наистина доказват, че киното може да бъде изкуство… Защото, ако гледаме на него като развлекателен шоубизнес, можем да дадем стотици примери. Винаги ми е била болна темата. Да, киното, според мен, трябва да бъде изкуство или поне да напипа художествената нишка. Това се случва изключително рядко днес. Педро Алмодовар, Ларс вон Триер и някои други европейски имена наистина успяват да съчетаят двете неща. В Америка обаче става все по-тревожно, че за изкуство се приема само визуално богатия свят на Тери Гилиъм, например… Както и да е, знаем, че единица като наградите Оскар се обляга най-вече на „добрите комерсиални филми“. Защо е така? И трябва ли да делим художественото кино и чисто комерсиалния, но пък добър, шоубизнес? Между имената на големите кинотворци поставям и името на Михаел Ханеке. Основни теми във филмите му са мрачните мотиви, психологическата драма, насилието с някои психотрилър-настроения. Със сигурност, „Бялата лента“ е един от ако не от най-добрите, то поне – един от най-забележителните, за 2009, филми. Творбата е майсторска, идейна, технически добра и почти няма минуси, които да я развалят.

Въпросната лента стоеше много над останалите в категория „чуждоезичен филм“ на Оскарите по отношение на стилистиката и визуалната схема,  страхотен потенциал да бъде възприета като чисто художествено  кино. Но докато едни оценяваха „приятните филми“ и тези, които са „направени за хората“, „Бялата лента“, не си проправи път към евентуалната победа. Феновете на Ханеке обаче са доволни, че след целия маскарад на Оскарите, филмът си остана с престижното отличие от Кан. И имат право. Рядко такъв филм може да вземе статуетка от Американската академия, а ако вземе – би било обида към най-големите фенове и кинаджии. Стига обаче съм говорил за награди, че получавам нервни сривове, и нека се насоча конкретно към филма. Спомням си бегло предните творби на Ханеке, от които не останах особено очарован, защото смятах, че не е оправдал напълно, това, което се случва в тях. В „Бялата лента“ обаче сякаш е събрал вдъхновение и сила за години напред. Филмът блести с индивидуално майсторско решение, красива визия, идеи, които не са разкрити току-така за средностатистическия зрител. Няма място за сравнение с блокбастър, такъв, какъвто сме свикнали да е, колкото и шум да се вдигна покрай него. Въобще, една добре изпълнена работа с епично майсторство. Можем да наречем филма и „академично кино“, защото е правено точно по правилата – има силна драматургия, не изневерява на идеята си, идейните нишки са завързани прекрасно и т.н. Всъщност, едно от най-големите му качества е, че обогатява душевно, носи ти удоволствие от „чистото кино“, колкото и мрачна да е тематиката му.

Решена в черно-бяло, творбата на Ханеке сякаш напомня нещо много важно, което е разкрито и в избора му героите да са събирателен образ на обществото, като ги е лишил от собствени имена. Това е изразно средство, което подсказва към какво да насочим вниманието си – това са децата, които за разлика от вече „обезличеното“ общество, все още имат имена. Защо обаче обезличаването е водещ мотив тук? Защото води идеята, че генезисът на злото се трансформира с постъпките, а после с характера на личността. И всъщност, тук личности, освен децата, няма, което от своя страна е тревожна ситуация. Невинността тук започва да пада постепенно и да се превръща в зло. Привичките, нормите и законите на обществото са привидно патриархална слабост и страх от разпадането на ценностите на образцовото. Докато родителите възпитават децата си авторитарно и завръзват бели ленти на ръцете им, като символ на чистотата, която носят, някой навън предизвиква смъртта на някои от жителите на селото. И докато злото търси виновникът си, ставаме свидетели на преобърната пирамида на обществените нрави. Двуличие, страх, наказания, агресия – и всичко това в отчаяното „търсене на чистотата“. Не е ли парадоксално действие, обратно на идеята? Търсенето на тази чистота, разбира се, придобива постепенно в развитието на линията по-сериозни последици. И както много хора забелязаха препратките към идеята за национализма и хитлеровите мотиви, може би проблемът във филма е много по-мащабен. Докато търсенето на обществото е тотално сбъркано, историята би довела до трагедийни обрати. Нравите и нормите на „перфектното“ всъщност са болест на това общество, а самият модел, по който е генерирано то, е сбъркан.

Метафорите и елементите на художественото изпълняват задачата да разкриват идеята постепенно, и колкото филмът напредва в развитието на фабулата си, която всъщност е някак ясна на всички, толкова повече се засилва художественото, което крещи зад фасадата на привидното.  Има няколко дълги паузи, в които гледаме пейзажа, без да се случва нищо, като равносметка за станалото, което придава стил на лентата. Стил, който днес не можем да видим в много филми. В този ред на мисли, Ханеке се е справил блестящо.  И така трансформацията е ясна. Изходът – неизбежен. Финалът – абсолютно логичен. Съдбите – решени, и идеята – доказана.
Посланието, което филмът отправя, е повече от силно. Перфектното общество крие ужасна тайна. То се страхува. Слабостта му става причина за разтърсващи трагедии. Обществената вина обаче остава безнаказана, защото обратният ефект на тези действия, само замъглява представите. И докато метафората в „бялата лента“ дава основание за нещо, към което трябва социума да се стреми, ставаме свидетели на неизбежното зло. Това е и част от генезиса на безнаказаното, на мрачните пориви на слабите, които се опитват отчаяно и излишно да държат хаоса подреден. А това вече е своеобразно престъпление и мащабен духовен тероризъм.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.67/5 от 9 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 24 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Grimm
    15.Apr.2010, 8:28

    Е, браво!
    „че за изкуство се приема само визуално богатия свят на Тери Гилиъм, например“.
    Само визуално богат ли е светът във филмите му? Извинете, ама Tideland например, e всичко друго, но не и ‘само визуално богат’.

  2. от Иво
    15.Apr.2010, 9:18

    Дадох го като ироничен пример:). Освен него, не знам кое друго име се спряга така… и имах предвид чистото художествено. Кажи колко още освен Гилиъм успяват да съчетаят смисъл с визия и да създадат синтетична образност на идеята си? Тим Бъртън… и кой още?

  3. от Grimm
    15.Apr.2010, 9:36

    Напълно съм съгласен като цяло – американското кино слага все по-голямо равенство между визуалното и смисъла и/или изкуството.

    Аз затова напоследък умишлено търся европейски филми.
    Едим малък шедъовър за мен от миналата седмица беше Adams æbler – датски.

    A сайта ви е интересен :)

  4. от Иво
    15.Apr.2010, 9:51

    След последните Оскари напълно те разбирам:). Ще видя този филм, който каза… Аз също съм на европейско от един месец насам вече… програмата на София Филм Фест и Кан върши чудесно работа, доволен съм.
    Радвам се, че ти допада сайтът :)

  5. от Ross
    15.Apr.2010, 9:55

    Ами Жан-Пиер Жьоне. На 100. Не само заради „Амели“ и „Най-дългият годеж“, а и заради по-старите му филми. Примерно „Деликатесен“. А и Уди Алън е в тази група. Визуалните му хрумки често се подценяват. Намира много интересен начин да вплете визуалното в иначе абсолютно литературния си свят.

  6. от Ross
    15.Apr.2010, 9:56

    @ Grimm,

    ако си харесал „Ябълките на Адам“, можеш да пробваш и нещо друго от Догма-режисьорите. На мен лично ми допада много Томас Винтерберг, който има някои много интересни филми, но пък остава в сянката на Триер.

  7. от Иво
    15.Apr.2010, 10:01

    Жьоне – разбира се! Амели Пулен е триумф на художественото, прекрасен филм, но отново, французин! Явно европейците имат малко по-друго виждане на нещата… Американците, колкото и добро кино да правят, на теми и човешки послания, просто в много отношения изостават… А Уди Алън е готин англичанин, много го харесвам и си прав, че се подценява. „Вики, Кристина, Барселона“, например, е страшно подценен филм…

  8. от bungle
    16.Apr.2010, 18:07

    „Деликатесен“ е велик филм. :)

    А „Бялата лента“ си остава за мен най-добрият чуждоезичен филм на 2009-та. :))

  9. от Иво
    16.Apr.2010, 18:14

    @ bungle: И не само най-добрият чуждоезичен..Слагам си го на върха в топа за 2009:)

  10. от bungle
    16.Apr.2010, 18:21

    Да, всъщност е и в моя топ 3 най-добри филми за 2009-та. :) Само топ 3, защото нямаше достатъчно яки филми, които да ми отговарят на изискванията, хехехе. :P

  11. от Иво
    16.Apr.2010, 18:26

    А, европейски се намират, американските са точно 4 (не само номинираните за Оскар)

  12. от bungle
    16.Apr.2010, 18:37

    То половината от номинираните за Оскар бяха супер зле :)

  13. от Иво
    16.Apr.2010, 18:42

    Нали!:) Особена бозата със Сандра Бълок и Джордж Клуни..

  14. от bungle
    16.Apr.2010, 18:47

    Да, аз това не го понесох психически. :D Дори месеци след това продължавах да се чудя КАК, ЗА БОГА, е номиниран за Оскар. :)

  15. от Иво
    16.Apr.2010, 18:50

    :D А как за Бога, дадоха Оскар на Бълок…?!

  16. от bungle
    16.Apr.2010, 18:52

    Абе, ние нищо не разбираме от кино, то затова задаваме такива „глупави“ въпроси. :P Те хората от Академията „си знаят“работата. Хахах.

  17. от Иво
    16.Apr.2010, 18:55

    На хората от Академията им пръщат ушите от комерсиално и от пари. Как може да казват, че Оскарът е най-рестижната награда в киното… особено след последните 2-3 години… както и да е. Аз напоследък съм само на европейско и съм доволен:))) бду, хубав блог!

  18. от bungle
    16.Apr.2010, 19:10

    Тенк ю, твоят блог ме кефи също, хехе. :P

    Разбира се, европейско кино и това е. От време на време азиатско (Владо, четеш ли, хаха?). :P

  19. от Иво
    16.Apr.2010, 19:22

    Тамън съм му обещал да гледам Love Exposure:)))

  20. от bungle
    16.Apr.2010, 20:27

    Еее, и аз му бях обещала, даже го гледах и ревю написах. :))) Това според мен е някакво изпитание, пред което кара всички ни да минем, хаха. :P

  21. от Владо
    16.Apr.2010, 20:36

    Ама моля ви се, никой не карам. И на двама ви просто препоръчах филма, а това, че решихте да се подведете по акъла ми, си е лично ваш проблем ;)

  22. от bungle
    16.Apr.2010, 21:26

    хахах, аз не мисля, че изгубих много като се подведох. :P Даже напротив. Човек да не се пошегува. :(

  23. от Иво
    18.Apr.2010, 21:57

    Ама аз ще го изледам заради експиъриънса по-скоро:))) Мисля, че ще ми допадне, де:Р

  24. от European Film Awards 2010 | Framespotting
    20.Sep.2010, 12:24

    […] за най-добър филм и най-добър режисьор бе филмът Бялата лента на Михаел […]

Коментирай...