The Tree of Life (2011)

За „Дървото на живота“ се говори трудно. Или поне на мен със сигурност ми е трудно да намеря правилните думи, за да ви опиша всичко, което видях на екрана. Макар че, предполагам, „видях“ не е най-точната дума. Зрението със сигурност играе голяма роля в новата творба на Терънс Малик, но сякаш то не е най-важното. Ако кажа, че петият филм на господин Малик има способността да говори на всеки зрител лично, само за него, чрез картина и звук, ще прозвучи като клише. Но ще го направя.

В крайна сметка „Дървото на живота“ е личен филм, каквото е всяко истинско изкуство. Личен е за Малик, който твърдо отказва да говори за него, да даде каквито и да е разяснения; да допусне зрителя в личните му идеи. От това така или иначе няма нужда, тъй като лентата крие в сърцевината една простичка и семпла идея, която Малик успява да предаде и за която да разкаже по един грандиозен начин. Буквално и преносно. Именно тази идея прави филма личен и за зрителя, който е оставен на свобода сам да тъче тълкувания и да намери това, което търси и желае.

Разбира се, първо трябва да имаш това желание. В противен случай лесно би могъл да наречеш победителя от Кан помпозен, повърхностен, незначителен и да напуснеш залата (както направиха шестима по време на прожекцията, която посетих). Защото ако имаш това желание и се оставиш в ръцете на Малик (най-вероятно) ще станеш свидетел на толкова много случки и събития. Като нямам предвид просто да ги видиш, а да ги почувстваш. С „Дървото на живота“ Малик успя да ме разгради на атоми и молекули, да ме засили и преведе през безрой вселени, след което ме накара да усетя раждането на света. Превърна ме в малко камъче, което е въртяно от океански вълни. В есенно листо откъснато от първия порив на октомврийски вятър. В ято птици без цел и посока, движени от ударите на сърцето. Накара ме да почувствам как невиността умира в едно дете и се преражда отново.

Не съм особено сигурен, че бях подготвен за „Дървото на живота“. Със сигурност не очаквах да видя това, което ми бе показано, но започвам да се чудя дали въобще някой е гледал именно това, което е очаквал. Лентата на Малик се изкачва над драматургичното и документалното, и приема една поетично импресионистична форма, представяйки живота разпнат между началото и края, с цялата му красота посредата.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.69/5 от 13 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Дринов
    3.Jun.2011, 12:57

    Честно казано мога да разбера колко ти е било трудно. :)
    Евала за “ „Дървото на живота“ е личен филм, каквото е всяко истинско изкуство.“, на мен се опитаха това да ми го пробутат за минус – заблудени хора, какво да ти кажа.
    Жалко, че много хора не могат ада го усетят!

  2. от :)
    5.Jun.2011, 19:08

    Поредният интелектуален напън.

  3. от Никс
    18.Jun.2011, 17:14

    Много силно ревю!

  4. от The Tree of Life триумфира в Кан | F r a m e s p o t t i n g
    29.Nov.2011, 7:01

    […] на Фестивала в Кан. „Златната палма“ отиде при Дървото на живота (The Tree of Life). Предвид отзивите за лентата досега, […]

  5. от Номинации за Оскар 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    25.Jan.2012, 0:25

    […] The Tree of Life […]

Коментирай...