The Sunset Limited (2011 TV)

Пиесата The Sunset Limited е написана през 2006г. от Кормак МакКарти, който напоследък стана много популярно име в света на киното. Базирайки се изцяло на драматургичния текст, филмът, режисиран от Томи Лий Джоунс, затваря действието в един нюйоркски апартамент като не го напуска до самия край.

Във филма има само двама герои, които са наречени символично Белия (Томи Лий Джоунс) и Черния (Самюъл Л. Джаксън), по цветът на кожата им. Преди да започне действието, става ясно, че Черния е спасил Белия от опит за самоубийство, след което го довежда в собствения си апартамент. Оттам нататък ставаме свидетели на диалог, който трае час и половина и има за цел да разсъждава между двете контрастни позиции, които заемат героите. Черния е бивш затворник, който е силно религиозен, а Белия – професор, който е атеист. Така започва един интелектуален дебат между двамата за смисъла на човешкото нещастие, съществуването на Бог и проекциите на живота и смъртта, екзистенциалните въпроси за черното и бялото. Една разгорощена беседа между двама мъже с различни социални статуси и мнения по важни въпроси – дискусия за живота и смъртта, нито повече, нито по-малко.

Диалектиката идва и си отива, прави динамични реторични завои и поставя точките, над които зрителите трябва да размишляват. На моменти се усеща тежестта в речта на вярващия, но не след  дълго равновесието е възстановено. Филмът не налага за правилно нито едно от мненията, защото целта му е да се насочи в онези средни категории, в които нещата не са нито черни, нито бели, а придобиват нюансите на сивото.

В позицията на атеиста можем да направим няколко заключения: първо, че атеизмът е вяра, която си прилича с останалите, само че отрича съществуването на Бог; второ, човечеството трябва да бъде рационално и когато отричаш Божията сила, която трябва да носиш в себе си, се превръщаш в нещастник, но винаги имаш логично и разумно обяснение за това; и трето, ние, човешките същества, не трябва да съзерцаваме Бог директно, нито да влизаме в контакт с него, а да му благодарим за всичко, което имаме, но все пак отричайки логичното му съществуване, докато  придаваме екзистенциално значение на това, което ни е дал и сме доволни от резултата на всевишната му мощ, която иначе не е предмет на трезвите ни разсъждения и разбира се, като интелигентни същества, я отричаме.

Следвайки тези противоречащи концепции, можем да откроим и няколко важни момента в тезата на вярващия: първо, теологията е третирана като наука, принадлежаща на изследователите, имайки връзка с философията, психологията и т.н., превръщайки се в академична дисциплина; второ, ние сме човешки същества, притежаващи капацитет, умствен и физически, който е способен да си обясни съществуването на духовни, религиозни и абстрактни обекти; трето, Бог се материализира именно в неговото присъствие в отсъствието – като манифестация на високо извисен човешки интелект, затова и религията не може да се обясни с рационални фундаменти.

Това и много повече може да се извади от сценария на филма, който и за миг не се отдалечава от темата, която разнищва. Драматургията е силна и перфектна, героите са разработени според концепциите, които диалогично развиват  и не спират да провокират все по-голям конфликт до окончателната развръзка. Въпреки това обаче самият диалог, на ниво аргументативни структури на доста моменти боксува на едно ниво и вместо героите да държат на своите лични, индивидуални позиции, които ги дефинират като двама интересни антиподи, то те често си служат с посредствени фрази, които не са нищо повече от заучени клишета от областта на религията. И базирайки се на горните гледни точки, филмът не казва защо, при положение, че Черният разбира, че религията не може да се обясни с помощта на рационалното, спорът продължава без никой да отстъпи, натрупвайки още и още защитни слова, кои от кои по-еднакви и предъвкани по-различен начин още от самото начало на филма.  За жалост, качественият  драматургичен диалог не залага на клишета и мотиви в разговорната си реч върху грандиозни теми като религията, а на мисловни концепции, пречупени през идеологията, психологията и комплексността на образите. Защото това не е обикновена журналистическа литература, а текст, написан за интерпретативна разрабoтка с характерните си художествени особености, които не пряко, а индиректно ще излъчат посланието си, точно когато не си очаквал, за да можеш да придадеш логика на всичко изговорено и случило се до момента.  Тук посланието е ясно още от самото начало, а идеята за интересни туистове отсъства, защото героите и за миг не допускат чуждото мнение. Двама герои, превърнали се в нарицателно, имащо за цел да бъде преекспонирано още веднъж, било то и в тази телевизионна адаптация. И в един момент посредствеността взема превес, когато и двамата си боравят с фактологични лайтмотиви, извадки от широковъзприетите идеи относно темата. По този начин индивидуализацията на героите, която би била по-интересният вариант за развитие на филма, отстъпва на идеята, че те са част от масата, от милионите хора, които имат същите позиции и спорят точно като тях. Липсва онзи оригинален маниер, който би извадил произведението от пропадането му в претенциозна и сигурна перфектност (защото, на практика, филмът е един сполучлив телевизионен продукт с добър монтаж, акьорска игра и т.н.), с риск тя да бъде унищожена при появата на малка доза свеж кинематографичен въздух.

Нека не забравяме обаче, че това не е филм за религията, а филм, който изследва фундаментални теми и използва религията като физическа обосновка на гледните точки, които ще проследи. Базираш ли се обаче на грандиозни въпроси, които винаги ще занимават човешкото съзнание, е редно и да се аргументираш по нов, артистичен, индивидуален начин, за да може творбата ти да не се превърне в една от хилядите такива, въпреки и безспорните технически качества, които притежава. Във филма наблюдаваме час и половина спор, който се премества от масата на дивана. Нито повече, нито по-малко, като подгрявка за второ действие от пиесата, което ще ти обърне шамар с ярка оригиналност и провокативна стилистика, което ще ти каже нещо ново по въпросната тема и което, за съжаление, липсва, а ние чакахме да видим…

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.29/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от lammoth
    23.Jun.2011, 8:29

    Ивчо, много съм съгласен с последните два абзаца :) На мен нещо не ми хареса тоз филм :/
    Пишеш по рядко щото е жега и мацките се разхождат полуголи, нали? Само катастрофи предизвикват, деба :) хах
    А, и ако си идваш да не забравиш да ми донесеш испански сладолед, никога не съм ял такъв :(

  2. от Иво
    25.Jun.2011, 14:54

    Абе, тук съм. :) Ще наваксвам лятото с филми и ревюта. :) Иначе няма да си идвам, ама мога да ти пратя по пощата малко с хладилна торбичка, да им пробваме издържливостта, хаха. :Р

Коментирай...