The Social Network (2010)

Дори да не харесваш Facebook, трудно е да останеш равнодушен към един от символите на интернет-поколението. Малко са нещата, достигащи такива размери и масовост, биващи фактор и променящи концепции. Няма как да не изпиташ респект, да не почувстваш поне малко от магията и заразителния ентусиазъм, бидейки свидетел на раждането и развитието на толкова голям и емблематичен проект.
Неща, които дори и да не виждаш във Facebook, навярно ще почувстваш с гледането на THE SOCIAL NETWORK. Въпросното не е просто „филм за Фейсбук“ и не отива да бъде принизено до такава плоскост. Сценарият на Aaron Sorkin, базиран донякъде на книга, изцяло е заменил документалното с художествено, а след перфектната режисура на David Fincher резултатът е един чудесен филм. Кому е нужна стопроцентова достоверност, когато може да получи сто процента качествено кино?

СОЦИАЛНАТА МРЕЖА ни прави двучасови свидетели на атмосферата и духа там, където „нещата се случват“. Където се мисли с една идея по-глобално, откъдето се променя светът. Раждането на една ако не гениална, то поне достатъчно напредничава идея, появила се на точното място и в точното време; кристализирането, реализацията, последиците. Всичко това се случва бързо, главоломно, главозамайващо дори. С темповете на 21-и век, с темповете на технологичния прогрес и интернет. Такъв е и самият филм: екшън от начало до край, убийствени диалози – дълги и сериозни, тънък и дълбок (и какъв ли още не) хумор, неясна за доста хора терминология. Ала никой не те чака да разбереш, осмислиш, да се сетиш – нещата просто се случват, животът тече.
Един човек обаче успява да улови течението и да застане на гребена на вълната. Този човек, даже момче, е Марк Зукърбърг. Във филма, образът му на повърхността се свежда до едва ли не зъл гений и плагиат. Но нито едно от изброените не е така, включително и дълбоко натрапваната гениалност. Марк може би е гений в реализацията, но не и в самото измисляне на идеята. И така, както първоначалните идея и концепция не са негови, в същото време те не са и крадени. Във времена, където почти всичко вече е открито и измислено, първоначалните идеи и плагиатството стават все по-мътни понятия, а в крайна сметка най-важното за една идея се оказва нейната реализация и форма на поднасяне. Точно по тези параграфи Зукърбърг отвява конкуренцията, нагледно демонстрирайки новите бизнес правила в съвременния свят – инициативност, предприемчивост и егоизъм. До дупка. Дори коравосърдечност и известна доза корпоративна жестокост в морето с акули, наречено частен бизнес. Всичко това в името на идеята, безусловно.

Филмът тупти с неспокоен пулс, диша през екрана, а аудиовизуалният му свят те поглъща изцяло. Два часа, изпълнени с много информация и невероятни кино-похвати, минават невероятно бързо, маркирайки съвършения ритъм и наративна пътека. СОЦИАЛНАТА МРЕЖА обаче не протича в безкрайни технически обяснения, нито в клиширано проследяване на живота на един гений. СОЦИАЛНАТА МРЕЖА е филм за човешките отношения. За приятелството. За нуждата да бъдеш приет от другия.  И за да се заговори по тези теми, се използва като средство, едно от най-глобалните изобретения на социализацията в 21-и век.

Дейвид Финчър, верен на идеята си, отваря и затваря този филм с два невероятни епизода, обединени в перфектната последователност на сценария на Aaron Sorkin. С тях се приближаваме в истинското ядро на филма, в истинското му социално и хуманно послание, отиващо много по-далеч от това, което изглежда на пръв поглед.

Марк Зукърбърг – най-младият милиардер в света, идеолог и съосновател на Facebook. Ролята е поверена на Jesse Eisenberg, който изиграва един ужàсен Марк. Но не човека, а филмовия герой. Такъв, какъвто сценарият изисква в името на качественото изкуство и в никакъв случай непозовавайки се на сухата реалност. Не за друго, а защото, вярваме, Зукърбърг е далеч от безмилостно циничния, хладнокръвен, но в същото време прегряващ от мислене, безобразно умен и асоциален гений. Който Eisenberg създава, изиграва, превъплъщава. Този новосъздаден образ е нещо ярко и запомнящо се, определено преекспониран, но без да натежи в нито един момент. И ако има човек на тази планета, недоволен от образа на главния герой, то това би могъл да бъде само самият Марк Зукърбърг – съжаляващ, че са го представили в такава светлина. Инак ролята е перфектна. Самият Jesse може да остане в историята не само като човекът, изиграл най-младия милиардер, но и като най-младия (мъж) носител на Оскар. И макар това все пак да е малко вероятно, то не би било незаслужено.

Но не само Jesse Eisenberg, а и всички останали играят добре. Запомняща се роля на Andrew Garfield. Почти всеки в каста си е чисто попадение. Дори подценяваният заради музика, визия и какво ли още не Justin Timberlake, не за пръв път се доказва като прилично добър актьор.

Неизневеряващ на стила си и този път, Финчър решава да се центрира в детайлите и визуалното внушение на историята и не толкова в конкретно-ясните заключителни идеи. Резултатът е особена сладко-кисела провокация, която определено, ако не те накара да мислиш, то поне някак иронично се врязва в реалните ти представи. Визуалният свят на филма е толкова богат, че като оставим настрана гениалния текст, по който се развива историята, то всеки поглед, всеки жест, всяка картина, била то и просто сценографична абстрактна композиция, ти говори, крие своята истина, своята психологическа комплексност и допринася за една съвършено изградена, наситена с дълбочина естетическа стилистичност. Една мъгла – колкото истинска, толкова и като сантиментална емоция, съпровожда целия филм. Особеното осветление на всеки кадър крие някаква мистериозност, провокира, тласка към мисъл, създава автентичност на атмосферата.

Наред с това имаме и великолепната музика на Trent Reznor и Atticus Ross, която главозамайва с прекрасните си композиции, изградени като амбивалентни симфонии на жизнерадостното настроение, което отеква в мрачен човешки порив. Тази комплексност на предаването на усещане става с помощта на абстрактни електронни звучения, които провокират зрителския слух и го насищат с някаква пристрастяваща обсебеност с прилъстяващ ритъм и пулсации.

Няма как да пропуснем една от сцените на годината. Моментът с гребането отнема няколко секунди, преди да загрееш какво се случва, но оттам нататък ти остава единствено да се размажеш от кеф. Цялото ѝ развитие представлява една огромна метафора: семпла като идея, ала същевременно ужасяващо показателна. Самите кадри са заснети с тепърва набиращия популярност в киното tilt-shift, което ги прави не просто необикновени. Майсторското използване на този подход – независимо дали чрез чисто заснемане в tilt-shift, или чрез докарване и моделиране на ефекта в пост-обработката – води до рядко красиви кадри, а елементите в далечината понякога изглеждат като малки, пластмасови фигурки в пясъчник. С TS цветното вече не е кич! За феновете на фотографията е напълно разбираемо да се влюбят в бруталното „мазало“, което въпросните кадри предлагат в изобилие, но за всеобща радост това не е всичко. Метафоричният заряд, както вече споменахме, е минималистично точен и дълбок, и сцената ни казва ужасно много, което я прави не само визуално, но и душевно пиршество. И като капак на всичко звучи класическото произведение на Edvard Grieg, чиято игрива мелодия прави иронията пълна.
Вярно е, че сцената може да бъде упреквана от гледна точка на реализъм и пресъздаване на гребането като процес и състезание, но вярвам, че това нито е било търсено, нито би допринесло някак в контекста на самия филм.

Дейвид Финчър подписва този филм като една творба, разискваща, въпреки всичко, човешките отношения. Виждаме един брилянтно изпипан и натоварен с много филмова мисъл сценариен и режисьорски парадокс, вмъкнат в идеята за изграждането на един герой, напълно неспособен да разбира хората, да ги задържа до себе си. Един герой с много ясни намерения от началото до края, но напълно изгубен в света, чиято социална перфектност се опитва да поддържа чрез голямото си изобретение. И колкото този свят се върти с всичките си механизми, създавайки невероятни лабиринти от трудности и препятствия, толкова Марк Зукърбърг не иска да разбира, защото всъщност това не е нещото, което го интересува…

Два часа чисто кино, които ще разочароват всички онези, които просто търсят „филма за Фейсбук“. Майсторство, стил и невероятни кинематорграфични похвати, гарантиращи едно първокласно забавление и най-вече – сериозна, дълбока, граничеща със съвършенството кинотворба, чиито качества няма как да не останат в архивите на качественото кино.

Никс, Иво

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.50/5 от 14 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 13 коментара!  
Добави коментар?

  1. от V
    12.Jan.2011, 19:53

    Твърде претенциозно

  2. от Vase
    12.Jan.2011, 20:01

    Аз пък не смятам така. Повече за филма, то и аз не очквах филм баш за фейсбуко. То самата соц. мрежа сама по себе си не носи никакъв драматургичен материал от които да се направи филм. Личноста, която го прави е важна.

  3. от MCFOXXX
    12.Jan.2011, 20:19

    На доста хора съм го описвал като филма за фейсбук, тъпо наистина.
    Обаче за едно спор няма – много е добър.

  4. от Иво
    13.Jan.2011, 14:10

    Мисля, че идеята с Фейсбук като изобретение и като филм за него е достатъчно иронична сама по себе си, за да може да си позволи да изрази съвсем друго послание:) После ако кажете, че филмът не е многопластов… хаха:)

  5. от cinemascrotum
    13.Jan.2011, 14:25

    На Финчър вече остро му мирише на „Оскар“.

  6. от voxy
    17.Jan.2011, 12:38

    Образът на Марк във филма страшно кефи, за плагиатството умишлено са избрани грозни и отблъскващи персонажи, с които да се сблъска, само и само да засилят в положителна посока този на Марк ;). Филмът заслужава Оскар заради диалозите си

  7. от The Golden Globe 2011: Winners | F r a m e s p o t t i n g
    17.Jan.2011, 13:42

    […] особени изненади. Безспорен фаворит отново е филмът The Social Network, който си „тръгна” с четири приза от общо шест […]

  8. от В.Танов
    21.Jan.2011, 1:21

    Допадна ми. Очаквах , че ще е поредната комерсиална боза, но се оказа, че филма е лек и приятен за гледане. Мое Мнение. :)

  9. от Ничев
    21.Jan.2011, 21:08

    voxy, а нима оригиналните гребци са някакъв символ на красотата? Нима не го съдиха и не прибраха куп пари в извънсъдебно споразумение, а нима наскоро не решиха, че са им малко и не заведоха второ дело за още повече пари?
    Ако сравниш оригиналните лица с тези на персонажите от филма ще забележиш, че визуално си приличат толкова, че спокойно можеш да ги объркаш, ако ги срещнеш на улицата.

  10. от Емsи
    22.Jan.2011, 20:28

    мн суперлативи се изредиха за този филм. по принцип предпочитам да избягвам масовите заглавия ограбили вс оскари, но в случая с „бедняка милионер“ и „бенджъмин бътън“ те съвсем не се оказаха лоши. след това ревю ще направя изключение и за соц мрежата :]:]

  11. от Номинации за Оскар ‘11 | F r a m e s p o t t i n g
    25.Jan.2011, 16:10

    […] The Social Network […]

  12. от Награди Оскар 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    28.Feb.2011, 8:29

    […] награди си тръгна и хитовия Генезис. А феновете на Социалната мрежа останаха повече от разочаровани, след като филмът […]

  13. от cervixrectum
    16.Mar.2011, 21:06

    и аз мисля като Вас. Дори написах ревю по този повод: http://moourl.com/hk4wf

Коментирай...