The Salt of the Earth

„Дълго време си мислехме, че правим филм за фотограф. Постепенно осъзнахме, че правим нещо по-голямо, че отдавна е отминал момента, в който правим филм за „просто“ един фотограф“, споделя Вим Вандерс. Немският режисьор случайно попада на фотография на бразилеца Себастиао Салгадо, влюбва се в работата му и с възхищение следи кариерата му. Запознават се едва години по-късно и стават приятели. Споделяйки история след история, Салгадо хваща въображението на Вандерс, който решава да му посвети филм. Заедно със сина на фотографа, Жулиано Салгадо, работят по проекта няколко години, докато най-после е сглобен „Солта на земята“.

The-Salt-of-The-Earth-O-Sal-da-Terra-2014

Лентата разказва живота на Себастиао Салгадо – от малкото бразилско селце, в което е роден, през запознанството със съпругата му и следването в Париж, до увличането му по фотографията. Салгадо, който е известен като един от най-значимите социални фотографи на нашето време, застава пред камерата, за да разкаже за множеството си проекти, за това да пътуваш до най-отдалечените точки на земята, за да снимаш глад, страдание, войни, нечовешки жестокости. В крайна сметка обаче „Солта на земята“ не е филм нито за фотографа, нито за обектите му.

Ако се загледаме във филмографията на Вим Вандерс, ще забележим нещо общо между документалните му филми – всички те са посветени на артисти. „Това да създадеш изкуство е може би единственото голямо приключение останало в нашата модерна епоха“, обяснява немският режисьор, чието артистично вдъхновение са именно тези хора – братя по душа – които също като него са създатели. Вандерс винаги се е интересувал от връзката на артистичната личност със заобикалящия свят, от това какво вдъхновява едни творец и как това вдъхновение бива отразено под формата на eдно или друго изкуство. В този смисъл, Себастиао Салгадо е пленяваш образ. Фотографът е от онези съзерцателни артисти, които чувстват света с душата си. Това, което вижда бразилецът се запечатва и отразява в съзнанието му, дотолкова, че след като стави свидетел на жестокостите при геноцида в Руанда, той буквално се разболява от видяното. Салгадо и таланта му не биха могли да бъдат обрисувани с по-подходяща метафора от тази на фотографските лещи, които пречупват светлината, за да я отразят върху лентата. А Вим Вандерс, който сам е фотограф, не би могъл да създаде по-подходящ сет за филма си. Поставен на малко столче, в тъмна стаичка, сякаш готов да проявява ленти, Салгадо застава пред нас, за да разкаже историята си. И разказ след разказ, снимка след снимка, пред нас се разкрива свят, пречупен през емоционалната нагласа на фотографа – такъв какъвто го е видял, какъвто го е преживял, обичал, намразил, преоткрил. Иска се много талант, за да знаеш къде да се намесиш при режисурата на такъв филм, но се иска повече талант, за да осъзнаеш кога да не трябва да се месиш. С изчистен перфекционизъм, Вандерс режисира лентата по такъв начин, че зрителите чувстват историята максимално близко – без излишни претенции, морализъм и сантименталности, а същевременно така многостранна и емоционална.

redmilk_gallery_2
„Солта на земята“ разказва цикъла на живота на един творец, който се ражда, умира и преражда, вървейки по пътя на вдъхновения и разочарования. Това е филм, който представя цикъла на създаване на изкуство – пътят, който извървява една творба от раждането си като обикновено впечатление от заобикалящия ни свят през възприятията на една-единствена личност до материализирането и. Нещо повече, „Солта на земята“ е филм за живота, който вдъхновява живот, и за изкуството, което вдъхновява изкуство.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...