The Reader

След като Антъни Мингела така и не се наема да режисира The Reader, чиито права вече е купил от Бернхард Шлинк, Стивън Долдри отива при него и му предлага да го направи сам. Антъни Мингела казва ‘да’ и филмирането на една от най-успешните немски книги става факт. Самият Бернхард Шлинк така и не разкрива каква част от историята на романа му е истинска и навсякъде се среща неясното ‘полубиографичен’, което прави заснемането на The Reader още по-голямо предизвикателство. Да направиш филм по книга с такова значение за цяла една нация е смело. Когато правиш филм за нечий живот, преработвайки записките на реалния човек, който освен всичко е и жив, за да наблюдава – е, тогава вече е плашещо.

Kate Winslet, David Cross

А самата история е тежка. Много тежка. 15годишният Майкъл среща първата си любов, повръщайки на улицата. Връзката с два пъти по-възрастната от него Хана се оказва най-хубавото нещо, което му се е случвало и доскорошните му занимания отстъпват място на безкрайни следобеди в правене на любов и четене на глас. Всичко е прекрасно, докато един ден Хана изчезва, за да се появи в живота му години по-късно по начин, който променя живота му завинаги. Майкъл вече е студент по право и заедно с професора си наблюдава първия публичен процес срещу участници в есесовските отряди. И тя е там – като бивш пазач, изпращала невинни хора на смърт, като престъпник, оставил повече от 300 души да изгорят живи. Шокът е огромен. Любовта на живота му, жената, оставила най-дълбока следа в съзнанието му е обвиняема в ужасяващо престъпление. За да е кошмарът пълен, Хана не само, че признава, ами и видимо не осъзнава нещата, които е вършила. А тези неща са непростими. Въпреки любовта, спомените и признанието, идеята за прошка е немислима.

Kate

Може ли да простиш подобно нещо? Правилно ли е? Чия е вината? Струва ли си да загърбиш живота си, заради страха от унижение? От любов или съжаление продължава да чете четецът за жената, прекрачила границата? Какво научихме? Ужасно много въпроси. И една единствена сцена, която дава отговор на всички. Гледайки филма си мислех колко много очаквах от Ралф Файнс и как всъщност е трябвало да насоча вниманието си към германецът Дейвид Крос, играещ младия Майкъл. Въпросната сцена обаче ми напомни за първоначалните ми очаквания и ги покри напълно. Един много тъжен момент, обобщаващ отчаянието, болката и вината, съпътстващи живота на твърде много хора и един въпрос, останал без отговор. Защо?

Kate Winslet, David Cross

Имам един приятел, според, който един филм е добър, когато те натъжава. Е, The Reader е много много тъжен. Дано и в Холивуд си поплачат и след 5 предишни номинации за Оскар за Кейт Уинслет и 2 за Стивън Долдри, заветните статуетки най-накрая се окажат в ръцете на хора, заслужили ги отдавна.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.50/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от ednorog
    31.Jan.2009, 1:23

    За мен лично, това е филмът, който най-много заслужава да вземе големия Оскар (без да съм гледал Milk още от номинираните); за адаптиран сценарий съм категоричен, че никой от останалите дори не се доближава до него…

  2. от Anton
    4.Feb.2009, 1:03

    Чета и в други теми, и в други блогове, и недоумявам защо е важно за вас кой филм, кой актьор и пр. ще получи или не Оскар. Тези филми сте ги гледали, почувствали сте ги или не, харесали са ви, или не… и от този момент нататък, какво значение има кой ще вземе тъпа статуетка, дадена от институция, която се е компроментира с тъпашки решения от ужасно много години насам?

    На мен този филм сигурно щеше да ми хареса преди години. В момента не успявам да ги издържа тези отегчителни разпростирания, снимани ужасно консервативно и стандартно.

  3. от CX
    4.Feb.2009, 12:06

    За оскарите сме на едно мнение.

    Предполагам това е някакъв фетиш или фенщина. Да подкрепяш любимия си актьор/филм е нещо като да викаш за любимия си футболен отбор :)

  4. от Меяяя
    5.May.2009, 19:54

    вчеера го гледках :> много е тъжен, наистина… хареса ми и мисля, че всеки път, когато някой спомене „Дамата с кученцето“, ще се сещам за този филм.

Коментирай...