The Poughkeepsie Tapes

The Poughkeepsie Tapes е псевдодокументален филм, който разказва за сериен убиец, вилнял на територията на Пъкипси, Ню Йорк и някъде в Пенсилвания повече от 10 години и смущаващата колекция от записи, която полицията намира в зарязаната му къща. Гледайки намерените стотици касети ФБР-агенти, профайлъри, полицаи (и според филма целия свят) стават свидетели на неописуеми мъчения, унижения и убийства. В по-голямата част от тях (или поне показаното) фокусът пада върху тинейджърката Шерил Демпси, която ‘The White Street Butcher’ отвлича и държи жива повече от 8 години. Обезобразеното и осакатено (но все още живо) тяло на Шерил Демпси е намерено в ковчег в къща в Пъкипси заедно с въпросните записи. Междувременно ФБР успява да залови, осъди и приспи бившият полицай Джеймс Фоли, установявайки невинността му 3 дни след екзекуцията. Да, добре.

Ако си падате по сцени с насилие и истории за емоционално осакатени чудовища, вероятно ще намерите нещо повече от претенции за реалност в The Poughkeepsie Tapes. Дори така обаче филмът надали ще задоволи, което и да е от горните условия. При ‘хитове’ като Saw и Hostel, вече обремененото ви от модерния хорър съзнание ще възприеме wanna be snuff клипчетата в The Poughkeepsie Tapes като скучна драма. Ако пък си падате по криминален документализъм, малоумната игра на половината актьори ще ви приспи и откаже още в началото. Да не говорим за интервюто с ‘експерта по разчленяване’. ВТФ, бе?!

И все пак – както във всяка лъжа има по доза истина, така и в The Poughkeepse Tapes има доза факти. Джеймс Фоли (за радост на цяла Америка) не съществува и то не защото бъгавата съдебна система го е убила. Истинският ‘герой’ на Пъкипси се казва Кендал Франсоа, който за периода 1996-1998 убива 8 проститутки. Кендал е осъден и лежи в затвора до ден днешен. Болна работа, ей.