The Milk of Sorrow (2009)

The Milk of Sorrow или както е оригиналното заглавие на лентата – La teta asustada (в превод – „уплашена гърда“) беше един от претендентите за Оскар 2010 в категория „чуждоезичен филм“. Режисиран и написан от перуанката Клаудия Йоса, филмът спечели Златна мечка на Берлинале, но впечатли и редица други европейски и южноамерикански фестивали както с режисурата и сценария, така и с изпълнението на актрисата Магали Солиер в главната роля.

Лентата впечатлява с реализъм и дълбочина в централния образ, но това не е обикновена драматична история, защото се носи в теченията на легендата и балансира в действителността. Атмосферата, наситена с битови сцени, в които играе явната ирония, са в контраст с тези, които се разиграват в душата на младата Фауста. Това, което Клаудия Йоса постига е външно проявление на емоции, като ги противопоставя на масови такива – силен емоционален свят срещу битово-посредствен такъв. И докато в един момент си изумен от този начин на живот (тук обаче не трябва да се пропуска и социалната действителност, в която живеят героите), който на моменти те разсмива с нелогичните си и абсурдни действия, светът на Фауста повлича в тъмни и несигурни мислени улички, от които дебне тъмнината. Точно така започва и филмът – виждаме черен екран, съпроводен с треперещия глас на умираща жена. Тя пее, а тъжната ѝ песен ще стане основа на целия сюжет, който, колкото и абсурден да е на пръв поглед, както и всичко, което обгражда героинята, то личната ѝ драма ще вземе превес, а светът, в който живее ще бъде нов, несигурен, но достатъчно правдоподобен за зрителя, тръгнал по пътя на суеверието с нея.

Историята разкрива живота на млада перуанска жена след смъртта на майка ѝ. Фауста страда от легендарното заболяване „уплашена гърда“ (или както е преведено у нас „млякото на скръбта“). Болестта, според местните поверия, се предава от кърмата на детето, ако е родено при изнасилване и малтретиране на майката по време на бременността. Като следва законите на тази, приета за истински факт история, психически травмираната Фауста предприема драстични мерки с цел да се предпази от евентуално изнасилване. Когато започва да кърви и припада, в болницата става ясно, че страхът ѝ е достигнал връх и тя е поставила картоф във влагалището си. Въпреки опасността за живота ѝ, тя продължава да живее с духовете на легендата, а филмът проследява вътрешните проявления на този страх като прави паралел с два вида възприятия – това на масата и нейното лично.

Фауста е тиха и мълчалива, излиза по тъмно само ако някой я придружава, а вкъщи пази трупа на майка си. Колкото и невероятно да изглежда, страхът обяснява всяко нейно действие, а място за по-голям абсурд от този на социалната действителност, в която живее, едва ли има… Дали жертва на остарелите разбирания и морал на обществото, което е потънало в бедност и мизерия, или в капан на собствения си разум, Фауста живее своята реалност. И въпреки че е част от масата, тя има своето възприятие, своята идея за света и неговата тъмнина. Това не само проличава в стъклените ѝ насълзени очи и в песните, които пее и в които преминава голяма част от филма, но и в детайлите и художествените кадри, с които се заиграва режисурата.

„Млякото на скръбта“ е един малък триумф на метафоричното кино. Ако не се вгледаш в детайла, ако не възприемеш преувеличените (а може би само на нас ни изглеждат така…) моменти, то има голяма вероятност да се оплетеш в посланията им. Филмът не претендира за нещо ново, той изгражда свой субективен свят, в който очевидните похвати на визуалното и образното изграждат душевността на героите, а прекрасната фотография определя един пъстър колоритен свят на страсти и пориви.

Запознаваме се с действителността на местните хора, с традициите и обичаите им. Те крепят животите си в порутени къщички, насред пустошта и живеят с остарели нрави, като недопускат новото до себе си. Въпреки посредствеността на възприятията им, те имат собствените си разбирания, и задоволяват всичките си потребности, когато е задоволена само материалната им такава. Тук се получава контрастът с историята на Фауста, която изглежда като човек от друга вселена на този фон. И докато едните вдигат сватба след сватба и си подаряват прасенца, докато хвърлят пачки пари и се веселят на празничната трапеза, то героинята „изстрелва“ всички противоположни човешки характеристики, но, нейната вселена е само и единствено за нея – там място за друг няма, защото царства страхът и самотата, която се излива от тъжните ѝ песни.

„Млякото на скръбта“ е една по-различна драма, защото проговаря своя език, едва когато схванеш историята и действията на героите. На помощ идват прекрасните изразни средства, които разкриват душевността и порива на героите в точно тази прашна действителност. Така филмът бяга от крайната мелодрама, и в момента, в който се преосмисля трагедийния елемент, се превръща в своеобразно удоволствие и наслада за тези, които търсят нещо по-различно като творчески подход, кодирани метафорични послания и поетични откровения…

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 8 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Ангел
    19.Aug.2010, 16:18

    Добро ревю :)
    Ще гледам филма, тъкмо съм почнал със смислените такива.

  2. от Иво
    19.Aug.2010, 20:56

    Благодаря. Радвам се, че има кой да гледа и тези филми, дано ти хареса. :)

  3. от lammoth
    22.Aug.2010, 19:19

    Иво, няма ли най-накрая да направиш ревю на филм. който съм гледал :Р :D
    иначе винаги съм искал да посетя Перу, заради Мачу Пикчу, Куско, Титикака и други забележителности.
    виж как намерих нещо да кажа по филма :Р

  4. от Иво
    22.Aug.2010, 19:46

    Хехехе, сега почвам да пиша за Splice. Дано си го гледал вече! Иначе, понеже си ни редовен читател, може да напиша едно по твое предложение :Р

  5. от Никс
    23.Aug.2010, 2:02

    Иво, ако ще пишеш по поръчка – вече пари ще вземаме…

  6. от Иво
    23.Aug.2010, 2:36

    А, не! Само за Ламмот се отнася туй :Р

  7. от Сжетла
    24.Aug.2010, 12:10

    Как може да се гледа филма ?

  8. от Иво
    24.Aug.2010, 12:46

    Като го изтеглиш или закупиш отнякъде.

Коментирай...