The Man Who Will Come (2009) (EFA ’10)

The Man who will come е вторият пълнометражен филм на италианския режисьор Джорджо Дирити, който има във филмографията си няколко късометражни и няколко документални филма.  С лентата режисьорът се връща към едно трагично за италианците събитие от времето на втората световна война – убийството на повече от 700 души ( сред които много жени и деца) в планинско село в Болоня, станало жертва на немските жестокости.

Действието във филма се развива през зимата на 1943-1944 година в Италия. Никой не би могъл да опише социалната и политическа обстановка в страната по-добре от малката  героиня, която пише следните редове : Моето семейство са фермери.(…) Те работят земята на един човек, който има хубав кон. Но баща ми казва, че ни взема твърде много от реколтата, защото ни е господар. Понякога немците идват, за да си купят някои неща. Те не могат да говорят италиански и не знам защо са дошли тук, след като могат да са си в къщи с децата си. (…) Немците имат оръжия и стрелят по врага, който не познавам. Чух, че те са във война със съюзниците, но и тях никога не съм виждала. Има и бунтовниците, които се бият, защото казват, че немците трябва да си идат. И те имат оръжия. Много от тях говорят нашия език и се обличат като нас. (…)  Има също и фашисти, които говорят нашия език. Но те крещят и викат, че бунтовниците са бандити, които трябва да бъдат избити. Това, което разбирам е, че много хора искат да убият други, но не разбирам защо.

Войната е неизчерпаем източник на кино сюжети. И макар че често гледаме подобни истории, всеки филм посвоему отразява различни събития. Подобно е и положението с The Man who will come, който въпреки че следва италианските традиции в правенето на военни филми, блести с някои уникални качества. По скалата оригиналност обаче сме длъжни да отнемем някоя и друга точка на Джорджо Дирити. По-досетливите зрители ще се сетят веднага защо. Лентата силно напомня на Лабиринтът на Фавна – филм, в който  мексиканския режисьор Гилермо Дел Торо  през 2006г. избра погледа на дете, за да представи трагизма на война. Същото направи и холандския режисьор Мартин Хоолковен две години по-късно в лентата Зима по време на война.

По умел начин Джорджо Дирити рисува картина на Италия през военните години – време на жестокости, глад, мизерия, бунтове и стотици погубени животи. Филмът е добре режисиран и красиво заснет, но до самият си край остава една идея по-обективен, отколкото трябва.  Въпреки че е базирана на истинска история, лентата не успява да изрази истинския ужас и трагизъм на ситуацията. Режисьорът ни представя героите и събитията, без да ни обвързва емоционално с тях, в следствие, на което зрителят трудно би могъл да се почувства въвлечен в случващото се. А отношението, което изразява по спорните въпроси в сюжета е по-скоро колебливо, отколкото категорично. Безспорно лентата е добро попадение във военния жанр и въпреки много положителни характеристики, едва ли ще бъде запомнена от кино историята като нещо гениално.

За италианските награди Давид на Донатело (най-престижните италиански награди), The Man who will come беше номиниран в 16 категории като успя да си тръгне с най-важната статуетка – тази, която  го обяви за най-добрия филм на годината в Италия. Дали е най-добрият филм в Европа предстои да разберем.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.00/5 от 1 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от European Film Awards 2010 | Framespotting
    3.Oct.2010, 18:51

    […] The Man Who Will Come […]

Коментирай...