The Limits of Control (2009)

Заради нестандартните си идеи и оригиналния начин, по който ги пресъздава върху филмовата лента, Джим Джармуш често е причисляван към режисьорите, които създават експериментално кино. Това определение важи в пълна сила за последния му филм Границите на контрола. Режисьорът започва само с 25 страници сценарий, който пише по време на снимките. В интервю споделя : „Преди снимките не знаех нищо за своите герои – реплики, костюми, характерни особености. Самият аз не знаех какво предстои да случи с персонажите. Имаше случаи, в които пишех диалозите вечерта преди снимките.”


Сюжетът на филма се върти около мистериозен мъж, очевидно наемен убиец, който пътува из Испания на тайна мисия. Героя се среща с редица странни персонажи, с които си обменя указания, които му помогнат да стигне до целта си.

Така в няколко изречения можем да обобщим случващото се във филма, което силно напомня на кой да е холивудски екшън, в който наемен убиец е изпратен да извърши секретна поръчка. Границите на контрола обаче съвсем не се вписва в посоченото кино клише. Тук няма да видите екстремни каскади, ожесточени престрелки или летящи с бясна скорост автомобили. Определението, което Джим Джармуш дава за филма си е „екшън без елементи на екшън”. На фокус са отнесените диалози (или по-скоро монолози), които повече приличат на свободни философски разсъждения, отколкото на каквото и да било общуване между героите. А действието, което е сведено до минимум, поставя на изпитание нервите на зрителите. Усилията обаче си заслужават. С думи и визуални образи режисьорът прави препратки към литературата, изобразителното изкуство, музиката. По този начин Границите на контрола се превръща в невероятен микс от идеи и усещания.

Лентата е забележителен визуален шедьовър, с който Джим Джармуш изразява възхищението си към необятната човешка фантазия. В устата на героите си режисьорът поставя всички онези мисли и чувства, които преминават през съзнанието му при допира с изкуството и с живота – възхвалява и критикува. С дълбоки метафори или просто празни приказки, ни провокира да се замислим върху необичайни въпроси.

В главната роля е Исак де Банколе, който сме виждали и в други ленти от този режисьор. Същото важи и за Бил Мъри, който се появява за кратък епизод. С малки роли са и куп други известни актьори – Тилда Суинтън, Паз де ла Хуарта, Луис Тосар, Хиам Абас и др. С този разнороден актьорски състав филмът придобива още по-екзотичен вкус.

В Границите на контрола режисьорът Джим Джармуш прекрачва всякакви ограничания, за да създаде един от най-смелите филми във филмографията си. Амбициозен, оригинален, дързък и ексцентричен. Като сън, който не си сигурен, че си сънувал…

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Vase
    6.Jan.2011, 22:52

    Eгати, тоя как ми прилича на на Сидни Патие

  2. от Only Lovers Left Alive | Framespotting
    24.Mar.2014, 16:39

    […] са далеч по-малко от тези в предишния му филм – The limits of control. Този път Джим Джармуш е далеч по-сантиментален, а […]

Коментирай...