The Last Station (2009)

Винаги е интересен опитът на американци да правят филм за личност, която не е от тяхната народност, а още повече, за личност, превърнала се в класическа фигура за световната култура. The Last Station е биографична история, която проследява последните години на руския писател Лев Толстой и доста успешно се справя с задачата. Филмът има красива визия, а руската атмосфера изглежда напълно разбрана от холивудските кинаджии, доколкото можем да сме компетентни относно ситуацията в онези времена.

Лентата донесе номинации за Оскар на Кристофър Плъмър, в ролята на Толстой и на Хелън Мирън, която изигра съпругата му – София Андреевна. Почти потънал в тихите архиви на киното на оскарите от 2010, филмът дори не претендира за големи качества, а по-скоро се съсредоточава само в изследването на човешките отношения около живота на великия писател, ситуациите, които бележат пътя му преди смъртта и онези малки моменти, които, режисирани с дълбок респект към личността на твореца, носят удоволствие и удовлетворение, когато гледаш реализацията им в една подобна работа. Лентата се намества измежду всички оскарови претенденти, но някак носи по-различно очарование, има независим дух и алтернативна вселена, защото проличава с какво желание и усет е правена, макар и не с умисъла да променя киното, за да получи златни статуетки.

Може би най-интересното от филма, базиран на романа на Джей Парини „Последната гара“, е виждането за събитията, предшествали смъртта на Толстой. Конфликтът се отнася до въпроса за духовното наследство от творчеството на писателя, като главните лица в тази конфронтация са съпругата София Андреевна (Хелън Мирън), дъщерята Александра, секретарят Булгаков (Джеймс Макавой), лекарят Душан Маковицки, както и верният приятел и издател Чертков (Пол Джамати), който се намира в постоянен конфликт с жената на писателя. Всички те всячески се опитват да докажат себе си като правилно виждане относно бъдещето на наследството на твореца в културния контекст на времената, докато той самият търси спокойствието месеци преди да издъхне.

Битката за духовното наследство е спорна и ожесточена, но такава се оказва и борбата на самия него да преоткрие себе си като творец, да подхрани духа си с логика и да защити себе си като предмет на това, което проповядва в произведенията си. За да може да е спокоен в последните мигове на живота си, творецът трябва да извиси духа си в съответствие с това, което разкрива творчеството му. Той обаче не се вижда като висша фигура, а като обикновен човек с талант да проповядва хуманни идеи. Не така мислят всички останали около него, които издигат личността му в култ, което ще се окаже и началната точка на спора.

Режисьорският поглед обаче се отмества към ситуацията на съпругата му с останалите и най-вече с крайния толстоист – Чертков. Вече възрастна, но бурна и страстна жена, която недоверчиво и почти истерично се опитва да изобличи „сделките“ наоколо, Хелън Мирън прави интересна роля, доколкото реалният образ на София Андреевна е бил такъв, но сякаш не го подхранва с вътрешен конфликт и така играта ѝ изглежда посредствена и елементарна, а на мен ми изглежда напълно абсурдна номинацията ѝ за Оскар. Но нека това е единственият минус, защото както режисурата на Майкъл Хофман, така и текстът са достатъчно добри и по-скоро класически схематизирани за жанра, носят уют.  Хладнокръвен и спокоен е Кристофър Плъмър в ролята на писателя – образът му е изпипан макар и режисиран като второстепенен герой. Джеймс Макавой и Пол Джамати играят с лекота, а превъплъщенията им са достатъчно интересни, за да се завърже един напълно ожесточен конфликт с всички останали образи. Това е и основното решение на филма – играта на героите – кой е лицемер, кой търси своите цели и подхранва чуждите интереси, кой обича наистина и кой лъже, само и само, за да се издигне на чужд гръб. Наред с това, ставаме свидетели на красивата и бурна любов между Толстой и съпругата му и на всички логични моменти около спора и гледната точка, пречупена именно през нея – чувството, което вече дълги години споделят.

Психически неуравновесена и крайно обичаща, Хелън Мирън изиграва главната роля, но в битката за душата на писателя участват и други лица, които ще получат интересна реализация на гледните си точки в края на филма. Славата има цена, а последната бурна година от живота на Толстой преминава в човешки дразги и силни душевни конфликти около една личност, която бяга далече от масивната комерсиализация на изкуството, т.е. славата и печалбата са последните неща, които имат някаква важност във възгледите на гения. И докато всеки има своето виждане и не го променя до самия край, то „нежеланата гостенка“ почуква на вратата, но вече е прекалено късно, защото еуфориите на всеки герой са взели превес.

С красива провинциална атмосфера и типично руски дух, филмът е интересна интерпретация и разсъждение на въпросите за истината на безсмъртието, за културното наследство, но най-вече за онези най-хуманни моменти, които природата ни приписва, продхранва ги с лична мотивация и ни изгражда като индивидуални същества със своя собствена истина. А идеята за жестокостта на нравите, подобно на конфликт в древногръцка трагедия, загатва един интересен полемичен поглед към личността на великия класик и успява да достигне до всеки зрител, който има възможността да я интерпретира по различен начин през личния си възглед…

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.67/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 19 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Demetros
    2.Sep.2010, 15:32

    Бравас!! а колкото до играта на Хелън Мирън… пробвай ти да сложиш такъв корсет и да си кажеш името… ами нали като си изпразни дробовете повече няма да може да ги напълни.

  2. от Иво
    2.Sep.2010, 15:33

    Хаха, благодаря за „градивната“ критика :D

  3. от Nostromo
    2.Sep.2010, 15:51

    Я, чакай сега и аз да си кажа „градивната“ критика. :)

    Тоя си го пазех и ме притесняваше точно това дали няма да се опита да проповядва повече отколкото самият Тостой в романите си (както прави да кажем във „Възкресение“). Зарадва ме, че явно фокусът е повече върху делничносттта и характерите на героите, въпреки че не знам доколко романът на въпросният Парини е строго биографичен или си е поиграл с фактологията.

    Другото което ми е смърфологично интересно е „Хладнокръвен и спокоен е Кристофър Плъмър в ролята на писателя – образът му е изпипан макар и режисиран като второстепенен герой.“ Абе, Иво, от вътре ли ти идва да започнеш с прилагателните или това е някаква последица от географското ти местонахождение… :)

  4. от Иво
    2.Sep.2010, 16:11

    Идеята е, че Плъмър не е ощетен като роля, въпреки че акцентът пада върху Мирън… точно това студено спокойствие беше толкова пълно и цялостно, за да кажа, че образът му е изпипан :Р Малко сантиментално изказване, но не знаеш колко ми идеше да плюя въпросната му екранна съпруга. Мисля, че филмът не го заслужава само заради нея :)
    Иначе, за романа на Парини не ми се говори точно тук. Хареса ми, но филмът е малко по-различен, ми се струва :)

  5. от Nostromo
    2.Sep.2010, 16:16

    Това за Плъмър го разбрах. Думата ми беше за постройката на изречението ти – „Хладнокръвен и спокоен е…“. Аз, ако пропиша стихотворения, сигурно ще започвам така, иначе е малко неестествено, доколкото скромно мога да преценя. :)

  6. от Иво
    2.Sep.2010, 16:29

    Ех, смазваш ме от критика днес. :D Не разбирам защо размяната на местата на думите те притеснява, не схващам какво имаш предвид. А може би съчетанието „хладнокръвен и спокоен“? В малко по-различни нюанси ги виждам двете думи, макар и да са синоними, пък. :Р

  7. от Nostromo
    2.Sep.2010, 17:04

    Критика щеше да е, ако извеждах някакви доводи против казаното, а аз, напротив, даже се възрадвах от полезността на ревюто ти и това, че „Последната гара“ няма да ме занимава с християнски прокламации. Тъй че, айде да не те смазвам от критика. :)

    Така че ще се потретя, интересуваше ме защо слагаш прилагателните в началото на изречението. Може би в испанският словоредът е подобен (не знам, затова питам), или пък някак отвътре ти идва. Това ми беше въпросът – бах и критикът дет съм, а!? :D

  8. от Иво
    2.Sep.2010, 17:15

    :D Испанският има подобен на нашия словоред, макар че, когато се слагат определения към нещо, винаги вървят след него, нещо като „човек красив“, а не „красив човек“ :) със сигурност обаче не е започнало изкривяването ми покрай езиците :D А на въпроса ти отговарям с „така ми идва отвътре“ :Р

  9. от Nostromo
    2.Sep.2010, 17:58

    Щастливо и прекрасно е кат` си дойдем на думата… :D

  10. от Иво
    2.Sep.2010, 18:06

    Абе, защо не коментираш и другите ревюта в сайта? :Р

  11. от lammoth
    2.Sep.2010, 19:44

    не съм гледал филма :)
    но сметнах за добре да си кажа мнението: амиии, нямам, но имам идея!
    какво ще кажете, всеки от членовете на киноцентъра да напише статия за най-добрите филми за последните 10 години, нещо като Оскари – най-добрия за 2009, 2008, 2007, 2006-2000, по един за всяка (най-добрия) или общо 10 филма. А?
    :)

  12. от lammoth
    2.Sep.2010, 19:46

    ама така го обясних, че и аз не го разбрах, да се шибам :/
    исках да кажа да изредим най-добрия филм за всяка от предишните 10 години.

  13. от Иво
    2.Sep.2010, 19:58

    Съгласен, обичам подобни подборки :) айде, някой да грабва щафетата.

  14. от bungle
    2.Sep.2010, 19:58

    Идеята е яка, Ламоте, ама всичко е много субективно, ще вземем да се изпокараме – това ли искаш? :P

  15. от Иво
    2.Sep.2010, 20:04

    Е, не, няма да се изпокараме, по-скоро ще сравним вкус :) аз предлагам всеки да направи топ 3 на филмите за 1999-2010 (по три на година и кратко описание за избора) Ламоте, пусни информативен пост в блога си, че всички да го прочетат и ще пишем. :)

  16. от bungle
    2.Sep.2010, 20:40

    Ахаха, това колко труууууд е. Ще трябва да ме примамите някак си, за да успея да свърша толкова „работа“. :D

  17. от Иво
    2.Sep.2010, 20:44

    Ами, измислете си го тогава, както искате :Р

  18. от Филмите на десетилетието – ЛМ награди. « Lammoth's Blog
    5.Sep.2010, 3:27

    […] lammoth under Кино Leave a Comment  С Иво (който има и друг блог)  решихме, съвсем авторитарно, да накараме всички от […]

  19. от Филмите на десетилетието (2000-2009) | Framespotting
    12.Sep.2010, 0:26

    […] пост идва до вас благодарение на… Lammoth и Иво, които измъдриха идеята всички членове на кино-гилдията да направят […]

Коментирай...